Роден в Манхатън на 4-ти април, 1965 г. Син на писателя и режисьор Робърт Дауни и актрисата Елси Ан Форд. Дядо му по бащина линия произхожда от латвийско-еврейска фамилия, а другата част от корените на Робърт Дауни Джуниър са почти необятни - ирландски, унгарски, шотландски, английски, немски и швейцарски. Той и сестра му Алисън още като деца участват в различни филми. Бащата – режисьор, подвластен на наркотичната си страст, запознава своя наследник с този порок съвсем отрано. И това ще се превърне в една от най-големите лични битки на "Железният човек".
През 1992-а, Робърт Дауни печели награда БАФТА за брилянтното си превъплъщение в "Чаплин". През 2008-а, Time Magazine му отдава заслужено място в списъка си със "100-те най-влиятелни хора на планетата". 2009-а идва със "Златен глобус" за гениалния образ на "Шерлок Холмс". Миналата година, Робърт Дауни и Робърт Дювал изиграха своя блестящ семеен дуел като баща и син в драмата "Съдията" – за тази роля той бе удостоен с "People's Choice Awards".
Макар първият му брак да приключва с развод, любовта не подминава красивия хулиган на Холивуд. През 2003 г., на снимачната площадка на филма "Готика", той се запознава с продуцентката Сюзан Ливайн. Съдбовна среща, която ще подреди целия хаос в живота на Робърт Дауни и ще го дари с две деца. "Не се боя от провалите. Страхувам се да не забележа, че съм станал посредствен", споделя актьорът. Няма такава опасност, вярваме ние. 50-те години му отиват.
За актьорското майсторство знам съвсем малко. Просто съм необичайно талантлив имитатор.
Аз съм просто един нюйоркски тип, който случайно попадна в Лос Анджелис, престори се на актьор и му повярваха. Всичко е много просто – израснах на улицата, затова и кинобизнесът е точно за мен – това е такъв цигански рай, в който има куп глупаци, които ще повярват на всичко, което им кажеш.
Благодарен ли съм на своя баща Дауни Старши? Да, благодарен съм му, с малко уговорки. Той ме направи актьор още на 5 години. Не защото искаше да ме посвети в своята професия, а защото прецени, че е по-евтино да ме вземе на снимачната площадка, отколкото да ми наеме гледачка. Освен това във филма „Pound", ме накара да играя кученце. Така че, кинокариерата ми започна на 5-годишна възраст с репликата: „А защо по топките ти не растат косми?" - към актьора, който изпълняваше ролята на голо мексиканско куче.
Любовта на моя баща баща беше сурова и именно затова съм му благодарен най-много. Помня, как веднъж на 17 години, му звъннах от телефонна кабинка, за да му кажа, че нямам никакви пари – не само за ядене, но дори за жетон за метрото. Той ми отвърна: "Обади се на приятелите си". А аз: "Вече им звънях, те също нямат". Тогава той просто ми затвори телефона, като преди това каза: "Прощавай, друже!". Така, баща ми направи всичко необходимо, за да ме научи още на 17, да си изкарвам прехраната сам.
Много е важно добре да помниш времето, което си живял в мизерия. Никога не трябва да забравяш своето минало, каквото и да е било то. Ако си израснал в лайната – съхрани спомена за тия лайна за цял живот.
Трябва винаги да тренирате паметта си и да не забравяте всички онези шибано-красиви момичета, които са искали да ти прережат гърлото. Ще го кажа така – ако помниш драскотините по-дълго, отколкото помниш котката – всичко с теб ще е наред.
Не ме питайте за семейния живот – не съм експерт в това. Когато бях предан на своето дело като онанист, достигнах до съвършеното майсторство. После се опитах с трепет да прикачвам органа си към всички, които можех. И изведнъж се освободих. Но зная, че почти всички на моята възраст постоянно искат да тръшнат някого. И когато се появи жена, те веднага почват да обмислят как да тръшнат и приятелката й. Но аз не съм такъв. Моят съюз със Сюзан е свещен.
Най-често наричам жена си "скъпа", по-рядко "зайче", а още по-рядко "кучка".
Да се разбереш можеш дори с Покемон, особено ако си употребил хероин.
Някога много отдавна, бях въздържател – вегетарианец, трезвеник, непушач. Никога, през целия си живот не съм бил толкова жалък. Нищо не се случваше. Нищо не помръдваше в живота ми. Нищо не почваше. Нито пушиш, нито пиеш, нито дишаш. Нямаше къде да отида. Да излизам? – нямаше за какво.
Онези, които са го изпитали, знаят – наркотиците са зареден пистолет, чието дуло е в устата ти. Ти прекрасно разбираш, че той е зареден, но нищо не можеш да направиш, защото повече от всичко, точно в този момент ти е нужно да усетиш вкуса на хладния метал.
Най-хубавото на Холивуд, според мен е кратката му памет. Днес вече никой не си спомня, че някога съм бил в затвора.
Децата трябва да бъдат обичани. Затова, за моето момче Индио мога да кажа – целия ми живот, след раждането му - това е едно дълго обяснение в любов към тази малка гадинка.
Всичко, което искам за сина си – да бъде честен и щастлив.
По склонен съм да забравям, отколкото да прощавам.
След 40-те, започна да ми харесва да ме наричат "задник". Да, като си на 40 е хубаво да се замислиш по някои въпроси. Но докато съм заобиколен от тълпи 50-годишни хора, които творят такива безумни простотии, на които аз не мога да се реша на моите 40, хич няма и да се замислям.
Цената на бензина престана да ме интересува в момента, в който седнах в "Бентли".
Слушай, усмихвай се, съгласявай се. А после прави онова, което така или иначе си решил да правиш.
Снимки: sodahead.com, avengers.biz, fanpop.com, repimg.tumblr.com, sodahead.com, vanityfair.com