206 години от рождението на най-загадъчната фигура в руската литература
Неговият първи опит в творчеството бил несполучлив, но пред Гогол постепенно се отваряли вратите на отбраното литературно общество. През 1835 г., след публикуване на сборниците му "Миргород" и "Арабески", славата на Гогол се упътва към върховете, а Белински го провъзгласява за "водещ на литературата" и "водещ на поетите". Самият Пушкин предрича на Гогол, че той ще върви още напред и нагоре. А бъдещето му донася огромният успех на "Ревизор", години на странстване в Западна Европа и работа върху "леяното в душата творение" – "Мъртви души". Всяка страница е дело на огромен труд, всичко написано се струва на Гогол неубедително, несъответстващо на замисъла му. През 1845 година, в състояние на тежка душевна криза, Гогол почти приключва ръкописа – с намерението да го напише още по-добре, да го направи съвършен.
Два дни преди смъртта си, той оставя последни думи на късче хартия: "Бъдете не мъртви, а живи души".
(Фёдор Моллер - Портрет Н.В.Гоголя, 1840)
"Красотата е изворът на поезията".
"Към думите трябва да се отнасяме честно".
"Колкото и глупави да са думите на глупака, понякога те са достатъчни да объркат интелигентен човек".
"Нищо не носи по-голямо удоволствие от това да живееш в самота, да се наслаждаваш на природата и от време на време да прочетеш някоя книга".
"Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица".
"Каквото и да се говори, тялото зависи от душата".
"Човекът, който обработва земята заслужава повече уважение от всеки друг".
"Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително".
"Колкото по-дълго и внимателно гледаме една смешна история, толкова по-тъжна става тя".
"Страхът е по-прилепчив и от чумата".
"Безкрайни, като песъчинките край морето, са човешките копнежи".
"Ала мъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини. Бързо се променя всичко у човека - докато се обърнеш, току видиш, че се появил вътре в него страшен червей, който самовластно обръща към себе си всички жизнени сокове". – "Мъртви души"
Източник ~ wisdoms.ru
Картина (заглавна): N.Gogol by F.Moller, 1848
