РАФАЕЛО | Да се родиш и отлетиш на 6-ти април

"Мадоните на Рафаело са сенките на майчината любов, увековечена в изящни очертания, завинаги." ~ Thomas Wentworth Higginson

(Raffaello Sanzio da Urbino 1483-1520, Self-portrait )

Любов, ти ме облече в светлина с очи, в които се стопих и се разтворих,
от бляскав сняг и ярки рози,
от песента красива на жена.

Изгарям – и ни морето, ни реките огъня ще угасят във мен.
Но как да спра завчас да я харесвам, обгръща ме изгарящата страст.
И още по-силно във пожар оплита ме...

Как приятно е робството,
как веригата гола на нейните бели ръце около врата ми,
разгаря в мен завинаги смъртната болка.

След всичко казано, ще замълча за ненадминатата още нейна сладост
и как ме води към смъртта ми...
Обаче аз мълча, а мислите ми в теб се връщат нощем.
* Сонет от Рафаело

Madonna of the Goldfinch, 1505-1506

Художникът на Мадони, любовникът на Ренесанса, талантливият младеж с изящни ръце, флорентинското чудо. Рафаело Санти е роден в Урбино на 6-ти април 1483 г. – син на провинциалния художник и поет Джовани Санти. Бащата отрано въвежда сина си в артистичното отбрано общество, а когато е на 10, го води в ателието на прочутия Пиетро Перуджино. В годините на чиракуване, той помага на своя учител за картината "Предаване на ключовете на Апостол Петър". Майката на Рафаело умира, когато той е на 8, а баща му си отива 3 години по-късно. Момчето е отгледано от мащехата си.
20-годишен, Рафаело пристига във Флоренция – мястото, където талантът му се разгръща с пълна сила и му отрежда честта да твори и засенчва вече утвърдените Микеланджело и Леонардо.

Натежалата слава на Рафаело му осигурява още по-високи почести. През 1509 г. папа Юлий II наема 27-годишният гений, да проектира и изпише трите стаи на частната папска библиотека във Ватиканския музей /станали популярни като Стаите на Рафаело/. През 1513-а той създава едно от най-известните си произведения - "Сикстинската мадона". Портретите му са сред най-ценните и известни творби на Ренесанса, а мистичните и религиозни сюжети често очертават рамката на неговите замисли.
Художникът на божествени произведения имал и друга страст - жените. Любовта изгаряла сърцето на младия Рафаело, а жените освен в живота му, присъствали и в творбите му.
Според някои биографи, малко преди смъртта си, Рафаело прекарал бурна любовна нощ в обятията на своята любима Маргарита - дъщеря на пекар от Сиена (увековечена в картината La Fornarina, Пекарката). Дни по-късно, точно на 37-я си рожден ден, художникът умира в Рим. На гробницата му е изписано: "Тук почива онзи прочут Рафаело, от когото природата се боеше, че ще бъде завладяна докато е жив, а когато умря, боеше се, че и тя самата ще умре".

Three Graces, 1504