Съвременният свят култивира у жените стереотипни роли – бизнес-дами, кучки, блондинки. А всъщност, всяка представителка на нежния пол е уникална и не се побира в нито един шаблон. Именно за това иде реч в книгата на психоложката Юлия Свияш. За философията на истинските жени, споделено от жена.
(Penelope Cruz and Sophia Loren photographed by Annie Leibovitz)
Тя не гони щастието.
Изобщо, тя нищо и никого не гони. Преследването на щастие е най-глупавият и популярен спорт. Ние постоянно тичаме нанякъде. Към светлото бъдеще, към утрешния ден, към следващата година. Истинската жена не се занимава с този спорт. Тя плува из живота и винаги живее в настоящия момент. Настоящето е най-интересното и важно нещо, което я занимава. Разбира се, тези жени имат план за бъдещето, но не отлагат живота си за утре. Не чакат истинският живот да започне, когато най-накрая отслабнат, когато дойде принца, когато обстоятелствата са подходящи и т.н. – тя живее днес и сега.
Да бъде жена е истинска привилегия и тя го разбира. За нея това е не изпитание, не е тежък труд и кръст, който да носи през целия си живот. Това е подарък и благословия. Настоящата жена култивира в себе си женствеността на всички нива – вътрешно /чувства, мисли, емоции/ и външно /тяло, поведение, облекло/.
Тя живее в своя ритъм.
Когато живеете твърде бавно, нямате усещане, че това е живот. Когато се забързате много, разбирате, че не успявате да почувствате живота. Всеки има свой собствен ритъм на живот. Настоящата жена живее в хармония с този свой ритъм. Тя сама задава темповете в ежедневието си и регулира обстоятелствата.
Истинската жена живее и прави онова, което иска без да губи вкуса към живота.
В нейните действия най-важното не е количеството работа, свършена за единица време, а осъзнатото и точно разпределение на нещата, които прави.
Тя е на първо място в собствения си списък.
И това не означава, че е егоистка, равнодушна и цинична. Просто знае, че зад огромното желание на всички да се занимават с личните истории на други хора се крие страхът от живеене на собствения живот. За истинските жени животът е интересно нещо. Те никога не губят усещането за ценността на личното си пространство. А в същото време остават готови да помогнат и участват в живота на другите хора. Тези жени никога не казват "да", когато сърцето им нашепва "не". Те винаги се доверяват на себе си и своите чувства.
(Elizabeth Taylor) (Fanny Ardant)
Истинската жена не плаща данък обществено мнение.
Всяко малко момиче получава своята малка "книжка с уроци" – как да се държи с родителите, с учителите, със съседите, със момчетата, приятелите, колегите. И цял живот защитава житейските си изпити. Но истинската жена изхвърля тази инструкция. Нека другите да попълват графата – омъжена, неомъжена, нормално, ненормално, сама, не-сама, като другите, не като другите...
Настоящата жена живее спрямо своите ориентири, сама създава и сама въплъщава. И ако на някого не му харесват нейните стандарти, тя хич не се безпокои за това. Знае, че мисията "да се харесаш на всички" е неизпълнима и глупава. Истинската жена работи над себе си, но никога не го прави заради останалите и тяхното одобрение. Тя прави всичко от любов към себе си.
Тя е надраснала "доброто момиче".
"Доброто момиче" – то е възпитаница на родителите. И има само една задача – да се хареса на хората и да предизвиква одобрение. Да се хареса дори тогава, когато цялото й същество протестира. "Доброто момиче" живее на принципа "аз съм длъжна" или "не съм длъжна". Тя рядко си задава въпроси, какво всъщност иска самата тя. Истинската жена е оставила "доброто момиче" да си отиде, а заедно с него и необходимостта от чуждото одобрение и похвали. Това не означава, че на нея й е все едно как я оценяват. Към своите черти, наречени недостатъци, истинската жена се отнася снизходително. Тя ги вижда, но не драматизира. Не ги крие, но и не ги демонстрира.
Тя не разиграва драмата "Колко е тежък животът ми!"
Като я гледаш, ще бъде трудно да кажеш, как живее – работи по цял ден, върши домакинската работа вечер, пере, готви, чисти, грижи се за децата и съпруга си. Никога няма да помислиш, че тя е изтощена от ремонта в къщи или помага за строежа на вилата. Дори когато действително се намира под голямо напрежение, истинската жена намира време, за да се погрижи за себе си и да изглежда добре. Тя няма да се изкарва жертва на живота и обстоятелствата, защото знае – те са сложни не сами по себе си, а зависят от нашето отношение към тях.
(Fanny Ardant) (Grace Kelly)
Самотата за нея е подарък.
Истинската жена цени своите периоди на самота. Тя не се стреми да въвлече в живота си случайни мъже, преживявания и любови. Да бъде насаме със себе си – това е благодат. Най-доброто време да си отпочине, да изпълни живота си със спокойствие и дълбочина. Истинската жена е интересна сама на себе си и се облагодетелства от самотата си.
Тя обича всяка своя възраст. Винаги!
Истинската жена живее в своето настояще, в истинската си възраст и се ползва с наслада от това преимущество. Тя не споделя, че на нейната възраст е късно за нещо, или пък е още рано. Тази философия е оправдание за всички, които ползват годините си за извинение на своите страхове и вътрешни забрани.
Истинската жена може да се влюби на всяка възраст. У нея няма съжаление за това, че не е успяла в нещо, че е пропуснала момента. Тя се грижи за себе си, без да се потапя в намерения да върне отминалата младост. Защото е разбрала – всяка възраст има своята красота и обаяние.
(Sophia Loren) (Meryl Streep)
Снимки: The Red List