Лао ДЗЪ | Защо величието е велико нещастие? Нещастен съм, когато съм сам

Мъдростта на вековете...

Проникновеното слово на древнокитайския мислител тече през времето като водата, за която казва, че е най-меката сила на света. Но е нужно търпение и мъдрост – времето работи за тях. Лао Дзъ е основател на даоизма и автор на знаменития трактат Дао дъ дзин – Канон за Пътя и неговата сила. Философия за възвишеното, вечното, неизменно начало и пътя към него и себе си.

lao tzu 2 lao tzu 3

Когато разбрали, че красивото е красиво,
се появило безобразното.
Когато разбрали, че доброто е добро,
се появило злото.
Затова
битието и небитието
се пораждат едно от друго.
Трудното и лесното
се създават едно от друго.
Дългото и късото се сравняват.
Високото и ниското се съизмерват.
Звуците образуват мелодия.
Началото и краят се редуват.
Затова мъдрият действа
в бездействие.
Учи се безмълвно,
Предизвиква промени безучастно,
Твори безкористно.
Започва без усилия.
Завършва, без да се гордее.
Не се гордее и не го отбягват

Небето и Земята
са вечни.
Небето и Земята
са вечни,
Защото съществуват
за себе си.
Затова и съществуват дълго.
Мъдрият отстъпва
на всички.
И затова се оказва пред всички.
Не се грижи за живота си,
затова и живее.
И защото не мисли за делата си,
те сами се уреждат.

Висшата праведност
е като водата.
Еднакво служи на всички,
пребивава по местата,
които всички избягват.
Тя е като Дао.
Затова живей по-близо до Земята.
Следвай поривите на сърцето.
С хората бъди дружелюбен.
В думите бъди искрен.
Управлението на страната
трябва да е последователно.
Делата – посилни,
действията - своевременни.
Който е търпелив като водата,
грешки не върши.

Ако наливаш вода в пълна стомна,
ще излееш водата
Ако заточваш острие остро заточено,
ще счупиш ножа.
Зала, изпълнена със злато и яспис,
кой може да опази?
Прекомерното богатство и знатност навличат беди.
Умей да осъзнаваш
кога делото е завършено
и се отстрани.
Това е висшият закон
на Дао.

Ако постигнеш единство
на душата и тялото,
ще го съхраниш ли?
Ако смекчиш душата си,
ще станеш ли като дете?
Ако пречистиш душата си,
ще избегнеш ли заблудите?
Ако обичаш своя народ и не мъдруваш лукаво,
ще можеш ли да го управляваш?
Ако се развиваш по естествен път,
ще останеш ли добър?
Ако опознаеш законите на природата,
ще пребъдеш ли в бездействие?
Да създаваш и да възпитаваш.
Създавайки, да не присвояваш.
Да привеждаш в движение без усилие.
Да ръководиш без принуда.
Това е истинската праведност, това е Де.

Славата и позорът са
еднакво страшни.
Величието е велико нещастие.
Защо славата и позорът са
еднакво страшни?
Славата се извоюва сред опасности,
а да я загубят се страхуват.
Защо величието е велико нещастие?
Нещастен съм, когато съм сам.
Ако престана твърде много да се ценя,
ще изчезне и нещастието.
Великият може да живее сред хора,
ако им служи до самозабрава.
Който забрави себе си заради хората,
може да живее с тях.

Кое е по-необходимо 
славата или живота?
Кое е по-скъпо 
животът или богатството?
Кое е по-опасно -
да получиш или да загубиш?
Много ще спестиш,
от много ще се лишиш.
Много ще натрупаш,
много ще загубиш.
Имай мяра, няма да има неудачи.
Имай предел, няма да има риск.
И ще живееш дълго.

Можеш от двора си да не излизаш,
А света да опознаеш.
Можеш от прозореца да не поглеждаш,
А да видиш истинското Дао.
Колкото по-далече отиваш,
Толкова по-малко знаеш.
Мъдрият не странства, а всичко знае;
Не вижда, а всичко разбира;
Бездейства, а всичко постига.

lao tzu 4 lao tzu 5

Илюстрации: collectivelyconscious.net, myartprints.co.uk, gist.github.com, myhero.com, ssi.edu

В този ред на мисли