Самотата – тя не е когато през нощта се будите от собственият си вой, макар това също да е самота.
Самотата – не е когато се връщате в къщи и всичко е така, както е било захвърлено преди години, макар това също да е самотата.
Самотата – това не са телевизорът, радиото и чайникът, включени едновременно, за да създадат усещане за живот и някакви гласове, макар това също да е самота. Не е дори събиране с познати, или пък супа с приятели...
Това е поправимо, макар и безнадеждно.
Истинската самота е тогава, когато вие цяла нощ говорите сами със себе си и не ви разбират.
Дайте да поразсъждаваме за краха и възхода на Холивуд, без да сме гледали нито един филм. Дайте да спорим за различните философи, без да сме чели нито една книга. Дайте да спорим за вкуса на стридите и кокосовите орехи, с тези, които са ги опитвали. Да спорим до бой, възприемайки вкусът на храната по слух, цвета със зъбите, миризмата с очите, представяйки си филмите по заглавията, живописта по фамилията, страната според „Клуб за кинопътешествия", остротата на мненията според антологията.
Кой се оплаква от живота? Този, който не умее да живее.
Господи, колко е красиво наоколо! Излязох от града – планина, гора, река, въздух. Сам добиваш всичко, живееш от всичко свое – имаш своя вода, свое куче, своя храна. Колко е хубаво! Разбира се, ако идеш в града, може и да те обидят, да те излъжат, да те ограбят и да те убият. И какво искаш, тогава? За компания винаги се плаща.
Вие опитвали ли сте някога да хвърлите комар? Да го метнете някъде надалеч. Той не лети. Всъщност лети – но сам за себе си и плюе на вас. Затова човек трябва да бъде лек и независим.
Михаил Жванецки
Източник: AdMe.ru
Снимки: funofus.com, ru.wikipedia.org