"Никой в този факултет не е достатъчно компетентен, за да ме изпитва". Това заявява младият Дали на преподавателите в Академията па изящни изкуства "Сан Фернандо" в Мадрид. И то малко преди последните си изпити. Те пък смятат, че тях такъв като него не им трябва. Дългокос, ексцентричен, облечен като през 19 век., приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел, с които се запознава в студентското общежитие. Художникът заминава за Париж, където среща своя кумир и вдъхновител Пикасо. Френската столица се оказва по-гостоприемна в творчески план, а Дали се залавя с театрален дизайн и артистични списания. През 1929 г., той среща своята истинска муза – рускинята Гала Елюар, чието сърце тогава принадлежало на поета Пол Елюар. Но не за дълго. "Нима не разбираш, че ние никога няма да се разделим?", предвижда красавицата, а думите й се оказват истина. 5 години по-късно, Дали и Гала се женят, а животът им предоставя 50 години съвместна страст, наситена с всички гами на творческите бури. Гала освен муза, е и добър мениджър на разточителния начин на живот за двама. А в него освен за изкуство, празненства и общуване с отбрани персони, има място и за много скандали.
"Сюрреализмът, това съм аз!", заявява Дали, когато именно сюрреалистите го прогонват от своя свят – заради посланието на неговата картина "Енигмата на Вилхелм Тел". Но какво е един скандал за Салвадор Дали – та той се вдъхновява от всеки пореден. Да се появи с водолазен костюм по време на своя лекция е съвсем оправдано – той просто искал да се спусне надълбоко в човешкия ум. Да обвини публично някой друг творец, че му е откраднал мечтите и мислите от подсъзнанието – да, това също е в негов стил. Да се вдъхновява от природните науки и математиката – това е съвършенство, което изумява. Божествената геометрия на Дали покорява със своите форми, затова никой не иска да знае как е възможно един рог от носорог или просо ДНК-то да бъде носител на подобен заряд. "Чуждото мнение ми е безразлично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща.", споделя тънко мустакатия гений. Нали разбирате...
(Salvador Dali by Philippe Halsmann, 1948)
Когато бях на 6 години, исках да бъда готвач. Когато бях на 7, исках да бъда Наполеон. Моите амбиции продължават да растат със същата скорост дори сега. Сега не искам да бъда нищо по-различно от Салвадор Дали.
Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Oсвен ако не са и двете едновременно.
Брат ми бе просто първият опит да бъда сътворен самият аз.
Всички мои усилия, всеки ден и от край време целят едно единствено нещо: да успея да бъда Салвадор Дали.
Изобщо хората разбират твърде малко неща. Особено образованите – не им достига култура. Аз съм самоук.
Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.
Книгата си "Петдесет тайни на магическото изкуство" започнах така: Ван Гог си отряза ухото. Прочети тази книга, преди да направиш същото.
Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво.
Нещо е или лесно, или невъзможно.
Никак не ме трогва онова, което пишат критиците. Знам, че дълбоко в душата си, те обичат моите работи, но се страхуват да го признаят.
Политиката е вицът на историята.
Оказва се, че всяка сутрин, щом се събудя, изпитвам върховно удоволствие, което днес откривам за първи път – това да бъда Салвадор Дали. И очарован се питам какво ли чудо ще направи днес този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по-трудно да разбера как останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали.
Пикасо е испанец - аз също! Пикасо е гений - аз също!
Скромността не е най-голямата ми добродетел.
Тайната на моето влияние винаги е била в това, че то е останало тайно.
Това, с което се занимавам, е да развалям картините си. И после казвам: "Направих, каквото исках".
Уважавам всякакви убеждения и преди всичко онези, които са несъвместими с моите.
Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават.
Salvador Dali, The Dream of Venus, Universal Exhibition, New York, 1939
Dream Caused by the Flight of a Bee around a Pomegranate. One Second before Awakening, 1944
Atavistic Vestiges After the Rain, 1934
Portrait of Picasso, 1947
Atavism at Twilight, 1934
The Disintegration of the Persistence of Memory
The Temptation of St. Anthony, 1946
Geopolitical Child Watching the Birth of the New Man, 1943
Soft Construction with Boiled Beans- Premonition of Civil War, 1936
The great masturbator, 1929
Geological evolution, 1933
The Daughter of the West Wind, 1972
Sleep
The Three Glorious Enigmas of Gala, 1982
The Persistence of Memory, 1931
The Elephants (Large), 1948
Suburbs of a Paranoiac Critical Town, Afternoon on the Outskirts of European History, 1936
The Endless Enigma, 1938
Tristan and Isolde, 1944
Woman with a Head of Roses, 1935
Seated Girl Seen from the Back, 1928
Figure at a Table (Portrait of My Sister), 1925
Necrophiliac Fountain Flowing from a Grand Piano, 1933
Dali from the Back Painting Gala from the Back Eternalized by Six Virtual Corneas Provisionally Reflected in Six Real Mirrors, 1972-1973
Salvador Dali painting on the face of Gala by Philippe Halsman, 1948
Снимки и картини~ salvador-dali.org, theredlist.com, wikipedia