Мисли на немския философ-идеалист за човешката свобода и законите на съвестта
Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! - ето това е девизът на Просвещението.
Незаслуженото страдание обезкуражава, заслуженото - съкрушава.
Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.
Ние често се изчервяваме заради безсрамието на друг, който нас ни обвинява в нещо.
Никога не може да има истинско удоволствие там, където удоволствията се превръщат в занаят.
Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, никога няма да му се радва.
Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър.
Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.
Уважението е данък, който независимо от това, желаем ли или не, не можем да откажем на достойнството. Можем да не му дадем външен израз, но не можем да не го чувстваме в себе си.
Уважението се отдава винаги на личността, никога на нещата.
Упорството сàмо притежава формата на характер, но ние и неговата същност.
Участта на жените е да властват, участта на мъжете е да царуват, защото властва страстта, а управлява умът.
В диспутите спокойното състояние на духа, съчетано с известна благожелателност, е признак за наличие на определена сила, в следствие на която разсъдъкът става уверен в своята победа.
Всеки е длъжен да признава човешкото достойнство на всеки човек.
Всичко, което се нарича благопристойност, не е нищо повече от красива външност.
Геният – това е талантът да се изобрети това, на което не може да се обучава или учи.
Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За човека по природа е свойствено да съблюдава умереност не само заради загрижеността за здравето си в бъдеще, но също и заради доброто си самочувствие понастоящем.
Дайте на човека всичко, което желае, и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко.
Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочит, колкото и често и продължително мисълта отново да е заета с тях - звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен.
Добродетелта е победа на волята над природата. Добротата е наше задължение.
Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него.
Етиката е философията на добрата воля, а не само на доброто действие.
За мъжа няма нищо по-обидно от това да го нарекат глупак, а за жената – че е грозна.
Хората биха избягали един от друг, ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.
Човек е единственото същество, което се нуждае от възпитание.
Законът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон.
Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от само себе си.
Имай мъжеството да се ползваш от собствения си ум. Това е ръководно правило за просвещението.
Искреността е съществена част от характера. Тя е една от главните цели на възпитанието.
Красотата в природата – това е прекрасното нещо, а красотата в изкуството е прекрасна представа за нещата.
Най-голямото чувствено наслаждение, което не съдържа никакви примеси и отвращение, е отдихът след работа, когато човек е напълно здрав.
Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.
Наказанията, налагани в изблик на гняв, не достигат целта си.
Не върви постоянно да се дават награди на децата. Те стават егоистични и развиват продажен начин на мислене.
Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел.
Нравствеността учи не на това, как да станем щастливи, а на това, как да бъдем достойни за щастие.
Няма защо да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго – да не бъдете разбрани.
Основа на нравствеността е дългът, а не интересът.
Правото никога не трябва да се нагажда към политиката, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото.
Природата показва, че тя е еднакво богата, еднакво неизчерпаема в създаването както на най-забележителни, така и на най-незабележими творения.
Свободата на перото е единственият закрилник на народните права.
Този, който се превръща пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?
Характерът е способност да се действа съгласно принципите.
Хитростта е начин на мислене на твърде ограничените хора и много се отличава от ума, на когото външно прилича.
Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона.
Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички.
Щастието е идеал не на разума, а на въображението.
* Из "Критика на чистия разум" и "Енциклопедия на афоризмите"
