Всяко пристрастяване започва и завършва с болка
Защо се пристрастяваме към друг чoвек? Причината романтичната любовна връзка да бъде толкова силно и всеобщо желано изживяване е в това, че тя привидно носи освобождение от дълбоко вкоренения страх, недоимък и непълнота, които са присъщи на човека в неговото заблудено и непросветлено състояние. Това състояние има както физическо, така и психическо измерение. На физическо равнище вие очевидно не сте цялостни и никога няма да бъдете - или сте мъж, или сте жена, тоест половинка от цялото. На това ниво търсенето на цялостност - връщането към единността - се проявява като привличане между мъжете и жените, нужда на мъжа от жена, а на жената - от мъж. То е почти неустоим стремеж за свързване с противоположния енергиен полюс. Коренът на този физически стремеж е духовен: жажда да се сложи край на двойствеността, за връщане към състоянието на цялостност. Ceксуалнaтa връзка е най-голямото приближаване до това състояние на физическо ниво. Затова тя носи най-голямо удовлетворение от всички изживявания, които може да предложи физическият свят. Но сексуалното единение е само кратък поглед към цялостността, миг на блаженство. Докато го търсите несъзнателно като средство за спасение, търсите край на двойствеността на нивото на формата, където не можете да го намерите. Виждате за миг рая, колкото това да ви развълнува, но не ви е позволено да живеете там и се озовавате обратно в отделното си тяло.
На психическо равнище чувството за липса и недостатъчност е дори още по-силно, отколкото на физическо. Докато се отъждествявате с ума, извличате себеусещането си отвън. Иначе казано, чувството кои сте идва от неща, които всъщност нямат нищо общо с това: социална роля, имущество, външност, успехи и провали, убеждения и т.н. Това фалшиво умотворно „аз" - егото - се чувства уязвимо, несигурно и винаги търси нови неща, с които да се отъждестви, за да усеща, че съществува. Но никога нищо не е достатъчно, за да му донесе трайно удовлетворение. Страхът си остава, както и чувството за недостатъчност. Тогава обаче се появява тази специална връзка. Тя като че ли носи отговора на всички проблеми на егото и задоволява всичките му нужди. Поне така изглежда в началото. Всички други 53 неща, от които преди сте извличали себеусещането си, сега стават сравнително незначими. Вече имате едно-единствено средоточие, което замества всички тях, придава смисъл на живота ви. чрез него определяте идентичността си: човека, в когото сте „влюбени". Вече не сте отломка, която се лута в една безразлична вселена, или поне така ви се струва. Светът ви вече има център - онзи, в когото сте „влюбени". Отначало като че ли няма значение, че центърът е извън вас и затова все така извличате себеусещането си някъде отвън. Важното е, че постоянното усещане за непълнота, страх, липса и неосъщественост, така характерно за его-състоянието, вече го няма. Наистина ли? Дали е изчезнало, или продължава да си съществува под повърхността на щастието? Ако във връзките си изпитвате и „любов", и нейната противоположност - агресивност, емоционално насилие и т.н. - то вероятно смесвате привързаността на егото и пристрастяването с любовта. Не може в един момент истински да обичате партньора си, а в следващия да го нападате. Истинската любов няма противоположност. Ако вашата има, значи не е любов, а силна потребност на егото за повече пълнота и по-дълбоко себеусещане, а другият човек временно задоволява тази потребност. Това е заместителят на егото на спасението и за кратко то наистина изглежда почти като спасение. Идва обаче момент, в който партньорът ви прави неща, които не отговарят на потребностите ви, или по-точно на потребностите на вашето его. Чувството на страх, болка и недостиг, което е присъщ елемент на его-съзнанието, само е било прикрито от „любовната връзка" и сега отново изплува на повърхността. Както при всяко пристрастяване, когато разполагате с наркотика, се на- мирате в облаците, но неизменно идва време, когато той престава да ви върши работа. Когато болката се появи отново, я чувствате по-силно отпреди, и нещо повече, сега възприемате партньора си като причина за нея. Това означава, че проектирате чувството за болката навън и нападате другия с цялата си ярост. Нападението може да пробуди болката в партньора ви и той да отвърне на удара. В този момент егото все още се надява несъзнателно, че нападението или опитът за манипулация ще бъде достатъчно наказание, което ще накара партньора ви да промени поведението си, така че да можете отново да го използвате като прикритие за болката си.
Всяко пристрастяване възниква от несъзнателния отказ да се изправите лице в лице с болката си и да минете през нея. Всяко пристрастяване започва и завършва с болка. Каквото и да е това, към което сте пристрастени -алкохол, храна, легални или нелегални наркотици, някой човек - вие използвате някого или нещо, за да прикриете болката си. Затова, след като отмине първоначалната еуфория, в интимните връзки има толкова много нещастие и болка. Те не причиняват нещастието и болката, а изваждат на бял свят нещастието и болката, които вече са във вас. Така е при всяко пристрастяване. То винаги достига до момент, в който вече не ви помага, и тогава болката става по- силна отвсякога. Това е една от причините хората винаги да се опитват да избягат от настоящия момент и да търсят някакво спасение в бъдещето. Първото, с което ще се сблъскат, ако съсредоточат вниманието си в Настоящето, ще бъде собствената им болка, а точно от нея се страхуват. Ако само знаеха колко е лесно да достигнат в Настоящето силата на присъствието, която разпръсква мина- лото и болката от него, в реалността, която разпилява илюзията! Ако само знаеха колко близо са дo своята реалност. колко близо са дo Бога! Избягването на връзките в опит да се избегне болката също не е решение, Болката така или иначе я има. Три неуспешни връзки за три години е по-вероятно да ви тласнат към пробуждане, отколкото три години на пуст остров или в усамотението на стаята ви. Но ако можете да вложите в самотата си наситено присъствие, това ще свърши работа
От „Силата на настоящето", Екхарт Толе, изд. Кибеа
Снимки: eckharttolle.com
