Човек носи отговорност за пороците си, а не за добродетелите си | Константин ПАВЛОВ

„Ако модерното писане в България има своя гений, то това е Константин Павлов. Със самото си съществуване той хвърляше задраскваща сянка върху посредствеността във всичките й форми." ~ Ани Илков, „Несъвършеният гений"

konstantin pavlov 1 konstantin pavlov 2

Дали съм лош или добър? Аз съм толкова лош, колкото майка ми ме е родила. И съм толкова добър, колкото времето ме е направило.

Всяко време е златно за оран. Не чакай друг да ти сложи хомота – сам си го сложи – бъди роб на самия себе си.

Поезията е многозначителна до недоказуемост. Там тълкуването на читателя прави автора по-умен, отколкото е в действителност.

Човек не бива да се вглежда в добрите си качества. Човек носи отговорност за пороците си, а не за добродетелите си.

Снощи Достоевски ми беше на гости и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен припадък.

Истинският творец не е аристократ, не е господар - той е слуга на самия... себе си.

Право да грешат имат само виртуозите.

Моето куче е правено в съавторство с Микеланджело и Модилиани - доберман, казва се Орон.

Кучетата са предани безкрайно. Не обсъждат господарите си. Подобни качества за човека са обидни, но за кучетата! - гениалност на природата - да измисли приятел на човека, дори срещу самия човек.

Върху трупа на гения цъфтят талантите. Геният е лъв, талантът - хиена. Геният конструира идеи, талантът ги превръща в стенописи, в пана, в продукт.

Аз не желая да бъда обичан, но не позволявам да бъда обиждан.

Ненавиждам романтизма! Обожавам го с подигравки!

Няма поколения, има качества. Аз лично заменям 1000 глупаци от нашето поколение за един талант от което и да е друго.

Датите нямат значение. Дори хиляди години да живея, ще бъда малък откъс от недоразвила се душа.

Салвадор Дали - паун, разперил опашата си до галактически размери.

Човек трябва да е постоянно дежурен спрямо суетата.

Страхът има хиляди превъплъщения: най-достойното от тях е смелостта.

***
Сега мнозина си задават въпроса как оцеляхме". Така поставен, въпросът не предполага отговор, а утвърждение за оцеляване. Доста хитричко. А защо никой не си задава въпроса дали наистина оцеляхме? Или поне - какво от нас оцеля. И - заслужава ли да развяваме като знаме оцелялото? От борбата за оцеляване човек излиза променен. Тази промяна не винаги е положителна, дори когато средствата са били честни.

Начините за оцеляване са десетки. В началото се започва доста примитивно, но симпатично по детски - да постъпваш точно обратно на предписанията за поведение, след като си убеден в порочността на действащия морален кодекс. Честният, но неопитен и объркан човек избира именно този начин - като импулс (инстинкт) да опази душата си от смилателните сокове на амебата. По-късно начините на съпротива се обогатяват, но се засилва опасността да попаднеш в мрежата на собствените си хитрини.

Например, мимикрията: Аз не съм аз, аз съм само сухо клонче, аз съм буково листенце..." Това е пасивна мимикрия. Активната - с вълците вий като вълк". Обаче - почваш да се вслушваш във воя си, харесваш се. После - по закона на корелативните изменения (промяната на един белег води до промяна на други белези) - пораства ти козината, опашка, зъби... И най-страшното, променя се нравът - ставаш по-коварен и по-жесток вълк от нормалните" вълци. Ето цената - започнал си с намерението да оцелееш, а самият вече си се превърнал в хищник. И - всичко това - неусетно"...

Хамелеонщината е друго - то е предварителна безнравственост, генетическа същност на приспособленеца.

***
Аз съм толкова съзнателен лечител на обществото, колкото едно кокиче, от което се прави нивалин.

Все пак, вярвам ли в човешкото Съпричастие? Да, аз вярвам в Съпричастието, така както вярвам в Халеевата комета, но човек трябва да преживее поне 80 години, за да я види с очите си.

Свинята била на второ място по интелект. Закланата свиня се оценява според качеството на месото - от първото по интелект животно. Аз не съм вегетарианец, обаче...

...Защо човек трябва да пише? Няма нищо по-гнусно от човек, които пише (рисува, свири) съзнателно. Стремеж на полубог (метис).

Когато човешкото съзнание се изправи пред Великия абсурд на собственото си съществувание, то е склонно към себеразрушение. Миг преди това инстинктът за себесъхранение, като скорпион, насочва жилото към собственото си коремче.

Истината е компютърна категория. Правдата - човешка.

Ако е вярно, че революцията изяжда своите деца, справедливо е внуците да изядат баба си.

Девиз? Само простаците имат девизи. Нормалните хора имат мисли.

Може ли илюзията да се превърне в реалност.
- Може. Самата реалност е сбор от вечно топлите трупове на милиарди.
илюзии.

***
Мен ме изключиха от живота (а аз бях действен тип), болката ме превърна в съзерцател, и - парадоксално - тогава видях живота, така го видях, че тия, дето ме изключиха, би трябвало да съжаляват, че един невинен-действащ се превърна в съзерцател-обвинител. Вадейки две очи, създават четири очи.

Пътят до една идея, до една мисъл дори, винаги е кървав. Ето какво правя аз: щом постигна идеята, веднага я разрушавам (чрез хумор обикновено). По този начин предпазвам себе си от мания за пророчество, и предупреждавам читателя - че може да съм лъжепророк. Моят адрес до читателя: виж ми кървавия път, това е достатъчно, това е честно. В идейния резултат може да съм сбъркал, да бъда критичен. Така си представям честното изкуство, честния човек въобще.

Компромисът е вид култивирана човечност. Но не трябва да се забравя, че компромисът е и вид отстъпка на човека спрямо маймуната у него. Колко отстъпки са необходими, за да се превърнат в отказ от самия себе си? Да не забравяме горчивия опит на маймуната - нали безкрайните компромиси спрямо самата себе си я доведоха о състоянието на човек.

Не авторът, а неговото произведение; не Бог, а Неговото ТВОРЕНИЕ. Като децата - радвам се на хубавата играчка, а не на техническия гений на нейния създател. Това също е религия - примитивна, но жизнена. Бъди Бог. Аз съм Бог, който отрича себе си в името на собствените си творения.
Сега разсъждавам и чувствам така. Утре може да променя и чувствата и схващанията си. Не звучи красиво, но не ме е страх от противоречията ми, защото са безкористни.

И нека Моят ореол не затъмни
случайно сътвореното от Мене.
(Невинността на моите Творения.)
Невинно сътвореното от Мене.)

* Избрани мисли от „Записки 1970-1993", рисунки ~ Светлин Русев

12862 Преглеждания