Нищо не е по-мъдро от провала и не е по-ясно от мъката | Грегъри Дейвид Робъртс

Избрани мисли от лудата житейска новела на един покаял се престъпник – авторът на "Шантарам"

 

Единственото царство, което прави човека цар, е царството на собствената му душа. Единственото могъщество, което наистина имаше стойност, е могъществото да направиш света по-добър.

Но душата няма култура. Душата няма национална принадлежност. Душата няма цвят, акцент и начин на живот. Душата е вечна. Тя е една. И когато сърцето изживява своите мигове на истина и на скръб, душата не може да бъде усмирена.

Съдбата дава на всички нас трима учители, трима приятели, трима врагове и три големи любови в живота. Но тези дванадесет са винаги прикрити и никога не знаем кой кой е, докато не сме ги обикнали, напуснали или борили с тях.

Мъжът трябва да намери добра жена, а когато я намери, трябва да спечели любовта й. После трябва да заслужи уважението й. А след това – да цени доверието й.

Мъжете разкриват мислите си, когато извръщат поглед, и чувствата си, когато се двоумят. При жените е обратното.

Винаги е глупашка грешка да оставаш насаме с някого, когото не е бивало да обичаш.

Мантията на миналото е скроена от късове чувства и е съшита с конци от загадки. Повечето пъти ние можем само да се увием в нея за уют или да я влачим подире си, докато се борим да продължим напред. Но всичко си има причина и смисъл. Всеки живот, действие, чувство и мисъл си имат причина и значение – за началото и за ролята, която изиграват в края. Нищо не е по-мъдро от провала и не е по-ясно от мъката.

Животът ни продължава, защото сме способни да обичаме, а обичаме, защото сме способни да прощаваме.

* Избрано от "Шантарам"на Грегъри Дейвид Робъртс, снимки ~ ew.com, pinterest.com

17011 Преглеждания