Самотниците, обичащи живота без конфликти, са толкова щастливи, колкото и онези, открили своята „половинка".
Казват, че животът без любов не струва пукната пара, че най-голямото щастие е да откриеш сродната си душа – и дори да не е за цял живот, поне за известно време. Това потвърждава и специално проучване – хората, които живеят в „отношения" са по-щастливи от самотните. Но има и други, които твърдят, че в собствената си компания се чувстват напълно щастливи и доволни от живота. Възможно ли е, самите те да не разбират дълбочината на своето нещастие?
Изследване на психолози от Университета в Оукланд ни убеждава в това, че животът в самота действително може да бъде добър – особено ако романтичните отношения причиняват стрес за съответните хора. И как е възможно подобно нещо? Нека разсъждаваме заедно – да, възможно е да съществуват идеални двойки, които успяват да запазят и поддържат добри отношения, да останат близки, да живеят в любов и уважение. Но онова което повечето от нас наблюдават, най-често са неразбирателства, скандали и семейни войни. Повечето от нас вярват, че истинските чувства устояват на житейските предизвикателства и психологически конфликти. Но всичко зависи от характера на конкретния човек, от разбирането му за живота изобщо.
В настоящото изследване са участвали 4000 души – те два пъти в годината попълвали тест, който трябвало да покаже нивото на щастие или нещастие и да споделят кое е причина за едното и другото.
1/5 от анкетираните цяла година живели без половинката си, останалите или живеели в брак, или имали постоянен партньор. Като цяло, резултати посочили, че „отношенията" правят хората по-щастливи. Това бил среден обобщен резултат. По-интересните данни се криели в детайлите.
Chris Sibley и колегите му от Social Psychological and Personality Science отбелязват, че живеещите самотно, които жадуват за човешка близост, макар и помрачена от кавги, действително са по-малко щастливи в сравнение с онези, които живеят в двойка с някого. А хората, които държат да имат спокойни, безконфликтни отношения и избират да живеят сами, са щастливи по същия начин, по който и семейните двойки.
С други думи, всичко е въпрос на личен приоритет и избор – който знае какво ще го направи щастлив, трябва да действа по въпроса. Ако някой има нужда от друг човек за пълното си щастие, това е неговия път – и нека се въоръжи с разбирането, че не всичко ще е гладко. Ако човек изпитва силен стрес дори от малките конфликти – по-добре да се лиши от тях и хората, които биха ги създали.
Другото голямо обобщение тук е свързано със самото понятие „щастие" – един твърде сложен психологически феномен, който не може да се побере в строга рамка и е твърде индивидуално състояние за всеки от нас.
Източник ~ www.nkj.ru, снимка ~ truestorieshonestlies.blogspot.com