Роден на 9 септември 1828 г., в с. Ясна Поляна

lev tolstoi vazkresenie 2

(Картина - И. Е. Репин "Портрет Л. Н. Толстого", 1887)

За пътят на промените, духовните лутания и дълбоките душевни пропасти, които водят към личното ни Възкресение - с вяра и смирение. Избрани откъси от последния роман на великия Лев Толстой.

Колкото и да се мъчеха хората, събрани няколко стотин хиляди на едно малко място, да осакатят тая земя, на която се притискаха, колкото и да набиваха земята с камъни, за да не расте нищо върху нея, колкото и да изчистваха всяка поникнала тревичка, колкото и да одимяваха с каменни въглища и нефт, колкото и да подкастряха дърветата и да гонеха всички животни и птици - дори и в града пролетта си беше пролет. Слънцето грееше, тревата - съживена - растеше и зеленееше навред, дето не я бяха изскубали, не само по тревните площи на булевардите, но и между каменните плочи; брезите, тополите и смрадликата развиваха своите лепкави и уханни листа, липите издуваха пукащи се пъпки; гаргите, врабците и гълъбите вече пролетно готвеха радостно гнездата си, а мухите бръмчаха по стените, затоплени от слънцето. Весели бяха и растенията, и птиците, и насекомите, и децата. Но хората - големите, възрастни хора - не преставаха да се мамят и изтезават един друг. Хората смятаха, че свещено и значително не е това пролетно утро, не е тази хубост на света божи, дадена за благото на всички същества - хубост, която предразполага към мир, съгласие и любов, - а свещено и значително е това, което те сами са измислили, за да властвуват един над друг.

Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.

Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.

И цялата тая страшна промяна с него стана само затова, защото той престана да вярва в себе си и почна да вярва в другите. А той престана да вярва в себе си и започна да вярва в другите, защото му беше много трудно да живее с вяра в себе си - като вярваше в себе си, той трябваше винаги да решава всички въпроси не в полза на своето животинско аз, което търсеше леки радости, а почти винаги против него; като вярваше в другите, нямаше какво да решава - всичко вече беше решено, и то решено винаги против духовното и в полза на животинското аз. Освен това, като вярваше в себе си, той винаги се излагаше на хорското осъждане, а като вярваше в другите, получаваше одобрението на хората, които го заобикаляха.
Отначало той се бореше, но беше твърде трудно да се бори, защото всичко това, което той, вярвайки на себе си, считаше за добро, се считаше за лошо от другите, и обратното, всичко, което, вярвайки на себе си, той считаше за лошо, се считаше за хубаво от всички, които го окръжаваха.

Отговорът, който той не можа да намери, беше същият, който Христос дава на Петър: той се състоеше в това да прощаваме винаги на всички, да прощаваме безконечен брой пъти, защото няма хора, които сами да не са виновни и затова да могат да наказват или да поправят.

lev tolstoi vazkresenie 3

Избрано от „Воскресение", 1899
Илюстрация ~ livejournal.com