Едно момченце престанало да посещава своето училище. Не отишло седмица, две. Льова нямал телефон и съучениците му, по идея на своята класна преподавателка, решили да го посетят у дома. Вратата отворила майката на Льова. Лицето й било много натъжено. Децата поздравили и попитали направо:
- Защо Льова не идва на училище?
Майката едва изговорила:
- Той няма повече да учи с вас. Направиха му операция - неуспешна. Льова ослепя и не може да се придвижва сам.
Децата помълчали, помислили, погледнали се едно друго, и някое от тях предложило:
- Ние ще го водим на училище – всеки ден ще се редуваме.
- И обратно до вкъщи ще го изпращаме.
- И уроците можем да му помагаме да си подготви - добавяли един през друг съучениците на Льова.
Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя поканила децата в стаята. Опипвайки внимателно пътя пред себе си, към тях бавно пристъпил Льова - с превръзка на очите. Всички притихнали. Едва сега, учениците разбрали какво нещастие се било случило с техния другар. Льова с голямо усилие казал: „Привет!".
От всички страни децата се надпреварвали да споделят:
- Утре аз ще те заведа на училище!
- А аз ще ти кажа, какво учихме по алгебра!
- Аз пък по история...
Льова не знаел кого по-напред да слуша и само развълнувано кимал с глава. По лицето на майка му се стичали сълзи.
Сред като си тръгнали, децата направили план – кой ще води Льова на училище, как ще му помагат за пропуснатите уроци и новите домашни, кога ще излизат на разходка с него.
В училище момчето, което стояло на чина до Льова, тихичко му казвал какво пише учителят на дъската в час.
А как само онемявал целия клас, когато Льова отговарял на зададените въпроси! Колко много се радвали всички на неговите високи оценки – дори повече, отколкото на своите!
Учил се Льова прекрасно. Целият негов клас започнал да става все по-добър в учението. За да могат да обяснят понятно уроците на Льова, самите деца трябвало да знаят отлично целия материал.
И децата се стараели много. През зимата водели Льова на пързалката. Момчето много обичало класическа музика и съучениците му го водели на симфонични концерти.
Завършил Льова училище със златен медал, после го приели в университет. И там отново намерил приятели, които се превърнали в „неговите очи". След като се дипломирал, Льова продължил да учи и станал световноизвестен математик и академик.
Момчето, за което се разказва в тази история е Лев Семенович Понтрягин - един от най-видните математици на XX век.
А историята е за децата, вярата и очите на доброто. Нека го виждаме!
Автор ~ Борис Ганаго, „Прозрение", от книгата „Детям о вере"
Снимки ~ slavs.org.ua, pont2008.cmc.msu.ru
