"Няма нищо по-ужасно и по-унизително от това да бъдеш роб на роба."
За историята на класовата борба и двубоя между едрия капитал и пролетариата, за недъзите на икономическата система и несправедливостта на битието, за разминаването между идеологии и реалности. Бедните все по-бедни, богатите – все по-богати. Карл Маркс не е ясновидец, но много от неговите писания по гореспоменатите теми (създадени в средата на 19 век) се сбъдват пред очите ни. Философ, социолог, политически журналист, идеолог, най-видния критик на капитализма, създател на научния социализъм.
Спорен, изучаван, критикуван, зле интерпретиран, но не и забравен. Ние няма да се превръщаме в съдници или защитници на Маркс, а даваме думата на мислителя и човека написал „Нищетата на философията" и „Капиталът".
Ще посрещна с радост всяка преценка на научната критика. Колкото се отнася до предразсъдъците на тъй нареченото обществено мнение, на което аз никога не съм правил отстъпки – за мен както винаги важи девизът на великия флорентинец Данте - Segui il tuo corso, e lascia dir legenti! - Върви по своя път и остави хората да говорят.
Когато земята била сътворена, на нейния творец не му останало нищо друго, освен да бяга на небето.
Лесно е да бъдеш светец, когато не искаш да бъдеш човечен.
Във финансовите дела сърцето мълчи.
Няма нищо по-лесно от това да бъдеш идеалист за сметка на другите хора. На преситения му е лесно да се смее над материализма на гладните, които искат най-обикновен хляб вместо възвишени идеи.
Обществото не се основава на закона. Това е фантазия на юристите. Напротив, законът трябва да се основава на обществото.
Тълпата - и знатната, и простата, съди по външността, по лицевата страна, по непосредствения успех.
Няма права без задължения и няма задължения без права.
Насилието е като акушерка за всяко старо общество, когато е бременно с ново.
В суетата на този свят дружбата е единственото, което има важно значение за личния живот.
Няма нищо по-ужасно и по-унизително от това да бъдеш роб на роба.
Всеки, който е поне малко запознат с историята, знае, че великите обществени преврати са невъзможни без женски фермент. Общественият прогрес може да бъде много точно измерен по общественото положение на прекрасния пол.
Най-важната свобода на печата е в това да не бъде занаят.
Най-абстрактната и следователно най-древна форма на любов е себелюбието, любовта към своето лично битие.
Прекалената сериозност е най-комичната, а прекалената скромност – най-горчивата ирония.
Кучето познава в лицето на господаря си своя бог, макар че този господар може да бъде най-голям негодник.
Не можеш да избегнеш съдбата си – с други думи, не можеш да избегнеш неизбежните последици от собствените си действия.
Който се бори за едно дело, не може да не си спечели врагове.
В буржоазното общество капиталът е независим и личен, докато трудовият индивид е зависим и безличен.
Тежката болест не може да се излекува с розово масло.
В науката няма царски път и изгледи да достигнат светлите й върхове имат само онези, които не се плашат от умората при изкачването на стръмните й пътеки.
Няма нищо по-страшно от това, да си принуден всеки ден, от сутрин до вечер, да правиш нещо, което ти е противно.
Докато потребностите на човека не са удовлетворени, той се намира в състояние на недоволство от своите потребности, а значи и от самия себе си.
Достойнство може да придаде тази професия, в която ние не се явяваме робски оръдия, а самостоятелно творим в своята сфера
Всяка икономия се свежда в крайна сметка до икономия на време.
Когато самите кормчии бързат към спасителната лодка, пътниците с пълно основание могат да смятат кораба за загубен.
Народ, който е поробил друг народ, кове собствените си вериги.
Човечеството се прощава със своето минало, смеейки се.
Човекът по своята природа е животно, и ако не е политическо, както е мислил Аристотел, то във всеки случай е обществено.
Снимка ~ commons.wikimedia.org
