Аристократ, писател, мислител. Човек на словото и кратките сентенции, в които има място само за истината. За егоизма, суетата, лицемерието и маските, с които живеем ~ с думите на Ларошфуко и неговите „Максими и размисли“​​​​​​​.

(1613 - 1680)

Човек не е никога нито тъй щастлив, нито тъй нещастен, както си въобразява.

Настроението ни определя цената на всичко, което ни носи съдбата.

Мълчанието е най-сигурното поведение за онзи, който няма доверие на себе си.

Колко често хората използват своя ум за вършене на глупости!

Най-необичайното безразсъдство обикновено произхожда от най-изтънчения разсъдък.

Само на големите хора прилича да имат големи недостатъци.

Доброто, получено от някого, ни налага да търпим и злото, което той ни нанася.

За да изучим добре нещата, трябва да познаваме всичките им подробности; и понеже последните почти нямат край, нашите знания са всякога повърхностни и несъвършени.

Има добри бракове, но никога прекрасни.

Има хора, които не биха се влюбили никога, ако не бяха чули да се говори за любов.

Истинското красноречие се състои в това да се казва всичко, което трябва, и да не се казва нищо повече от необходимото.

За понасяне на щастието са необходими по-големи добродетели, отколкото за понасяне на нещастието.

Една от причините да намираме толкова малко хора, способни за разумен и приятен разговор, е тази, че почти всички мислят повече за това, което желаят да кажат, отколкото да отговорят точно на онова, което им се казва.

Ако другите знаеха подбудите ни, щяхме често да се срамуваме и от най-благородните си постъпки.

Блаженството е във вкуса, а не в нещата. Човек е щастлив, когато притежава това, което обича, а не когато притежава онова, което другите харесват.

В ревността има една част любов и деветдесет и девет части самолюбие.

Великодушието пренебрегва всичко, за да постигне всичко.

Никъде няма да намери покой този, който не го е намерил в самия себе си.

Който живее без лудории, не е толкова мъдър, колкото сам вярва.

Кокетството е основа на женския характер, но не всички жени го проявяват; едни от страх, други от ум.

Внушаваме си често, че обичаме по-могъщите от нас, когато всъщност приятелството ни тук почива само на интерес. Ние се сближаваме с тях не поради доброто, което искаме да им сторим, а поради доброто, което искаме да получим.

Всички ние имаме достатъчно сила, за да понасяме чуждите нещастия.

Във всички професии всеки усвоява определен израз на лицето и определено държане, за да изглежда такъв, за какъвто иска да го вземат; затова може да се каже, че светът се състои само от маски.

Върховната проницателност се състои в това, да знаем истинската стойност на нещата.

Вятърът гаси свещта, но раздухва огъня.

Добродетелите се губят в интереса, както реките се губят в морето.

За чест на добродетелите трябва да признаем, че най-големите нещастия за хората са тези, които ги сполитат поради собствените им провинения.

Има два вида постоянство при любовта: единият се дължи на това, че откриваме в любимото лице непрестанно нови качества за обич, а другият − че постоянството се смята за въпрос на чест.

Когато големите хора биват повалени от трайни злочестини, те доказват, че са ги понасяли чрез силата на своето честолюбие, а не чрез силата на духа си.

Лудориите ни придружават през всички периоди на живота. Ако някой изглежда мъдър, то е, защото лудориите му съответствуват на възрастта и материалните му средства.

Любовта дава името си на безброй отношения, които и се приписват, без тя да има нещо общо с тях, както дожът няма нищо общо с това, което става във Венеция.

Малодушието е единственият непоправим недостатък.

Малцина имат ясна представа за смъртта. Обикновено тя се понася не поради решителност, а поради тъпота или навик; повечето хора умират, понеже не може да не се умре.

Най-тънката от всички хитрини е да знаеш да се преструваш, че се хващаш в примката, която ти е сложена; същевременно никой не се лъже тъй лесно, както онзи, който си въобразява, че е излъгал другите.

Нашите добродетели са най-често само прикрити пороци.

Недоверието ни към някого оправдава измамата от негова страна.

Неустрашимостта е необикновена сила на духа, която го издига над вълнения, смут и тревоги в момент на големи опасности; тъкмо тази сила придава на героя онова спокойствие, което му позволява да използува свободно разума си при най-изненадващи и ужасни обстоятелства.

Нищо не раздаваме тъй щедро както съветите си.

Нравствената строгост на жените е един вид белило и червило за повишаване на красотата им.

Няма достатъчно проницателен човек, способен да разбере злото, което сам върши.

Стремежът да не лъжем никога ни поставя в опасност често да бъдем лъгани.

Съдбата поправя много от недостатъците ни, които разумът не би могъл да поправи.

Тежкото и важно държане е някаква тайна на тялото, изнамерена, за да се прикрият недостатъците на духа.

Това, което изглежда щедрост, е често само прикрито честолюбие, което пренебрегва малките интереси, за да догонва по-големите.

Умереността на щастливите хора се дължи на спокойствието, което благосклонната съдба придава на духа им.

Умът не е в състояние да играе дълго време ролята на сърцето.

Хората са неутешими, когато бъдат измамени от неприятели и излъгани от приятели, но често са доволни, когато сами са се измамили.

Из: „Максими и размисли“ на Франсоа дьо Ларошфуко, преведени от проф. Михаил Арнаудов, изд. Народна култура, 1968 г.
Изображение: commons.wikimedia.org