„Катрин Деньов – ето мъжа, който винаги съм искал да стана..." & Жерар Депардийо
Нима е възможно такъв мъжага като Депардийо да говори такива работи? И дали наистина за Деньов става дума? Красивата, изящната, аристократката в черно. Жената, въплъщение на женствеността. Актрисата, в чиито нозе са се снишавали едни от най-известните мъже на планетата, в компанията на която дори Хичкок ставал по-гальовен от котка. Това е тя.
„Щастлива ли сте?" – попита я неотдавна един журналист. „Съвсем не. Бях щастлива преди 50 години, когато се снимах в „Шербургските чадъри". Сега просто обичам живота." – отвърна Деньов.
Родена в хладното дъждовно утро на 22 октомври 1943 г., в окупирания от немците Париж, Катрин расте в семейството на театралните актьори Морис и Рене Дорлеак. Родителите дават на четирите си дъщери блестящо образование, момичетата са посветени в изкуството на музиката, танца, добрите маниери, владеят по няколко чужди езика.
Катрин не мечтаела за актьорска кариера, това била голямата мечта на красивата й сестра Фрасоаз, но съдбата отредила роли и за двете. Скромна в желанията си, плаха и послушна, отдадена на четенето и рисуването – такава била Катрин. И само баща й разбирал, какъв темперамент и силен характер се крият зад спокойствието на дъщеря му.
Веднъж в дома на семейство Дорлеак гостува режисьорът Андре Юнебел, който кани 14-годишното момиче да се снима в масовите сцени на своя филм „Колежанките". Катрин приема единствено, защото в него участва и обожаваната от нея сестра Франсоаз. За свой артистичен псевдоним тя избира моминската фамилия на майка си – Деньов. Когато е на 17, режисьорът Роже Вадим е напълно покорен от красотата и таланта й. Маестрото започва да снима своята нова муза – филм след филм, винаги в ролята на съблазнителка. Навярно Вадим искал да види Деньов като новата Бриджит Бардо, поредния секс-символ на големия екран, поредната любовница. Но гордата Катрин решава да върви по своя път. Всичко, което й налага режисьорът е така чуждо за нея. Да, тя се превръща в блондинка, както Вадим желае, но не му позволява да я превърне в поредната си кукла за игра. Малко преди да навърши 20 години, Катрин ражда сина си Кристиан - баща е Роже Вадим, за когото тя не желае да се омъжи и го напуска. Години по-късно той ще признае - „Катрин е единственият ми грях".
Съдбоносна е срещата й с режисьора Жак Деми, който й предлага главната роля във филма „Шербугските чадъри". Филмът се увенчава със „Златна палма" от кинофестивала в Кан през 1964 година. Този професионален триумф е последван от друг голям подарък – мъжът, в който Катрин е безумно влюбена, английския моден фотограф Дейвид Бейли й прави предложение. Изглежда, Катрин най-сетне открива своето щастие. Дейвид я въвежда в своя свят – обществото на режисьорите от т.н. „Нова вълна" – Роман Полански, Луис Бунюел, Франсоа Трюфо, Клод Льолуш. А те я канят в своите филми - „Отвращение", „Дневна красавица", „Тристана". Колкото добре се подрежда кариерата й, толкова по-зле изглеждат нещата в личния й живот. Катрин и Дейвид живеят в различен ритъм, пътуват често, времето споделено помежду им е оскъдно. Дотам, че и двамата решават да се разделят. Първият и единствен за актрисата брак продължава три години. „Винаги съм вярвала, че само мъжът, който е до теб, може да реши всичките ти проблеми и да разсее съмненията. Е, с мен всичко се случи съвсем различно. Изглежда животът ми устройваше безкрайни изпити, които се опитвах да издържа, в стремежа си да го построя така, както сама намирах за добре", споделя Деньов.
„Кому е нужен брак, ако разводът съществува?" & Катрин Деньов
(Catherine Deneuve and David Bailey, 1965)
(Marcello Mastroianni and Catherine Deneuve, 1970)
Но любовта отново намира Деньов и се разгаря по-силно от всякога. Мастрояни, горещият италианец е новия партньор на все по-хладната и дистанцирана в отношенията си Катрин. Събира ги снимачната площадка на филма „Това се случва само с другите". Тяхното любовно танго е наситено със страст, романтика, разочарования. Мастрояни обича щедро, разточително и без да крие истината от жена си Флора. Той подарява на Катрин вила в Ница, тя пък му връчва ключовете на шикозна спортна кола. „Какво да ти подаря, когато ме дариш с дете?" – пита той своята любима. Деньов не отговаря, а година по-късно се ражда дъщеря им Киара. Мастрояни е луд от радост и моли Флора за развод. Тогава, когато изглежда, че съдбата е отворила пътя на щастието за двамата актьори, Катрин хладнокръвно заявява – „Всичко помежду ни свърши. Прости ми и прощавай".
„Понякога ми се струва, че любовта – това е неописуема болка. Трагичната загуба на най-близкия за мен човек – сестра ми Франсоаз / тя загива в автомобилна катастрофа през 1964 г./, се превърна в кошмарно откровение – любовта рано или късно винаги умира. Страхът от загубата на близки се превърна за мен в нелечима фобия. От този миг аз не съм отдавала сърцето си на никого. Не отдаваш – не губиш.", признава веднъж Деньов пред журналистите.
(Catherine Deneuve and Françoise Dorleac in Les Demoiselles de Rochefort directed by Jacques Demy, 1967. © Reg Lancaster)
За превратностите на любовта, актрисата разговаря единствено със своя най-добър приятел – Жерар Депардийо. „За любовта споделям само с Депардийо. Ние пресушаваме всичкия запас от червено вино в неговата изба. И говорим дълго, дълго на балкона... Разбира се, навярно в това никой няма да повярва, но именно тогава разбрах, че истинското приятелство – това е любовта. Между нас има крепка мъжка дружба. Повече вие няма да узнаете", казва на медиите Деньов. Именно тогава Депардийо шеговито коментира - „Катрин Деньов – ето мъжа, който винаги съм искал да стана".
Актрисата никога повече не се омъжва. Не обича да се обръщат към нея с „мадам" – „Това мадам веднага добавя поне 10 години към възрастта ми", пояснява мадмоазел Деньов. От понеделник до петък живее в Париж, почивните дни е в прованс. Пие много кафе – нарича го божествена напитка. Пуши като комин – „Иначе много ще напълнея", добавя актрисата.
„В душата си аз съм мечтателка. В живота също. Да, зная че външността ми казва съвсем друго. Но нямам никакво желание да разубеждавам публиката в това, че съвсем не съм такава, каквато изглеждам".
Във Франция наричат Деньов „Ледената Дева". Тя сравнява себе си с лимонено дръвче. Лимоненото дръвче и Катрин са егоисти. То дава плод само когато има слънце, влага и добро отношение. Актрисата твори само когато реши, че дадената роля е подходяща за нея. Франсоаз Саган споделя – „Никога не съм я чувала да говори за своето изкуство със сълзи в гласа. В нея няма нито слабост, нито глупост, нито злоба, нито презрение. Само достойнство и сдържаност".
Режисьорът Роже Вадим, с когото Деньов до края остава в добри отношения пише - „Тя е създадена, за да властва и е убедена, че винаги е права. Умна е, притежава страст и чувство за хумор, затова е толкова лесно да се загубиш в обаянието й, преди да ти стане ясно, че с нея винаги трябва да казваш „да". Само в редките мигове на объркване, можеш да я видиш слаба и уязвима".
Снимки ~ The Red List
