yuz aleshkovsky 1

Юз Алешковски – поет, блестящ сатирик, бард, родоначалник на руската авторска песен. Роден през 1929 година, служил в тихоокеанския флот, лежал в лагерите на Сибир. Там е родена и знаменитата му песен "Другарю Сталин, вий голям сте учен". Гостуването на Юз Алешковски в България го среща с режисьора Рангел Вълчанов и Георги Борисов, с които води задушевен разговор по необятните житейски теми. Представяме ви част от споделените му мисли.

***
Другарю Сталин

Другарю Сталин, учен сте голям,
в науките достигнал необята,
а аз съм прост съветски арестант
и брянски вълк тук имам за приятел.

Защо съм тук – не зная, да Ви кажа,
но прокурорите ни винаги са точни
и ето в Турухан съм днес наказан,
където царят беше Ви заточил.

И ето, в Туруханско се намирам,
тук часовоите са груби от студа,
причината, естествено, разбирам –
изострената класова борба.

***
yuz aleshkovsky 2
 

"Един пролетен дъждовен следобед седяхме с този невероятен осемдесетгодишен човек под стряхата на къщата, където ни беше събрал Георги Борисов. Юз е наполеоновска фигура, завладяна от неистов безвъзрастов оптимизъм, който се вихреше като празничен фойерверк в словесния си полет. Думите му проблясваха и с мимолетния си блясък осветяваха безкрайните теми за всичко онова, което човек се пита от раждането до смъртта си: за самоубийства, за листа в градината, идиотизма да нямаш вяра и още, и още...
Впрочем читателят сам ще се убеди колко са безбрежни хоризонтите на неговото любопитство към този единствен и толкова красив живот."
Рангел Вълчанов

Баварската бира, която в разговора Юз нарича "божествена", може да създаде у някого погрешното впечатление, че като повечето руснаци и той пие от сутринта. Нищо подобно, позволяваше си по чашка-две ракия през вечер, обикновено след концертите и срещите си с читатели, и постоянно пречеше на останалите да пият, защото мразеше пияниците с безумен поглед наоколо му, а явно беше видял много такива в живота си. "Августинската бира" си беше купил на летището в Мюнхен на път за София и пазеше за последния ден на престоя си. През цялото време на разговора ни строго следеше всеки от двама ни да пие еднакво, никой никого да не ощети и в знак на особено разположение на духа сам наливаше. /Георги Борисов/.

За България
Не мога да разкажа за България с две думи, това е сигурно, но ще се опитам да определя чувствата си. Ще кажа едно смаян съм от хубостта на тази страна, абсолютно зелена, хълмиста, стара, културна. Опитвам се да не мисля за трагичната й история, за турското робство, за отношението на турците спрямо религията и народа. Сега дори не бих отишъл до Истанбул и не защото мразя турците, а защото приех историята твърде остро. Твърде близко до сърцето си я допуснах... Но пък няма и да твърдя лицемерно, че това ми e попречило да се радвам на днешното лице на България, на народа й, на великолепното й развитие след толкова години сталински, брежневски, живковски застой. Впечатленията ми са много. Надявам се, че ще се утаят и Бог ще ми даде възможност да изразя тези свои чувства.

Бих казал, че житейското ми правило е да не гледам небето през микроскоп, а нужника с телескоп. И толкова на това се крепи моята естетика. В България може да видиш куп недостатъци, както и във всяка страна, примерно в образцовата Швейцария. Вгледам ли се отблизо, като нищо ще открия доста битови коварства, грозни страни на битието и в самата страна, и в народа й, макар всичко да изглежда толкова благоустроено. Моят първи поглед е онзи, с който погледнах жена ми, единствената ми любима жена Ирина. Това е влюбеност. Има страни, които гледам отстрани, повърхностно, които не ми харесват, заради техните индустриални покрайнини, да речем. Ей така, от пръв поглед намразих Ню Йорк, този символ на Новия свят, един нечовешки символ, макар там да има и различни, и прекрасни места... Но като цяло за мен Ню Йорк не съществува нито естетически, нито божествено. Това е струпване от постройки, това е въплъщението на световния абсурд.

За ангелите, хората и вярата
Наистина, нас те ни виждат, ние тях не. Впрочем ние често употребяваме израза "онзи свят" и може би не само ангелите, а и знам ли кой още, може би и Боговете ни виждат от онзи свят, няма начин да не е така. Смятам, че вселената е сътворена и с разум, и изцяло според своите чувства. Колкото до моята религиозност, аз вярвам от дете, когато към вярата ме тласнаха напълно случайни и низки чувства, разумът или разсъдъкът ми тук нямаше нищо общо. Помолих се на Бог, а аз знаех само за един Бог, не бях изучавал еврейската религия, защото и в семейството ми, и около нас всички се страхуваха от религията. Намирах се в милиционерския участък и се помолих на Богородица, отсреща имаше църква и аз коленичих и се помолих на Господ и на Богородица: "Освободете ме" рекох. Освободиха ме след десет минути, а можеха да ме пратят в затвора, защото това се случи през войната, всички бяха крадци, хулигани и т.н. Точно в този момент се появи религиозното ми чувство. После позаглъхна, защото бях като звяр, като див звяр, не злобен някой хищник, а просто бях като животно, ето така е по-точно. На руски език звярът е зъл хищник, а аз бях като крава или, няма значение, като вълк, куче, котарак. Наслаждавах се на битието, четях много, имах, разбира се, различни впечатления от прочетеното, макар да не ги усвоявах задълбочено, и като почнах да ставам по-възрастен, в мен се пробуди онзи дух, който освен душата явно съществува във всеки човек, а душата ми тогава почна да става по-грамотна, да кажем, по-зряла. Без да зная това, аз вече възприемах света като литератор, и когато успявах да изразя себе си, изразявах чувствата, предизвикани в мен от действителността. Бях може би и поет, в началото пишех стихотворения. Прозата дойде по-късно като възлюбена, като единствена възлюбена.

За десетте Божи заповеди
Има само десет заповеди. Смята се, че това е максимумът. Не е възможно да изпълняваш всяка от тях. Но религията няма да ти каже: изпълнявай ги, ако можеш, а не можеш ли, не ги изпълнявай. Религията казва едно и това е уж заветът на самия Бог не прави това, не прави онова! Отидеш ли да се изповядаш и си признаеш, че си сторил нещо, те питат: "Разкая ли се дълбоко?" Ако си се разкаял дълбоко, ще ти се прости, но ако на свещеника му се стори, че не се разкайваш особено, налагат ти така наречената епитимия. Всичко дотук казано е част от заповедта "Не убивай!". Когато самоубиецът слага край на живота си не ми се ще да навлизам в етичната страна на въпроса, странно ми е да говоря за това, той е по-виновен от разбойника, изтрепал цяло семейство. Смятам, че е неетично дори да го обсъждаме. Няма да се задълбаваме в тези проблеми, не знаем кое как става, пък и ние с вас интуитивно, слава Богу, не сме самоубийци, нали така? Направили сме доста, за да влошим здравето си, защото много сме пили, яли, злоупотребявали сме с власт, чревоугодие, с какво ли не. Питат ли ме: "Защо направи така?", ще отговоря: "Слаб съм, а тези неща ми доставиха радост". Сега си плащам.

За индуистката религия, будизма и Бога
Индуистката религия, която се съмнява дори в това, че има Бог, ми прилича на пръстов отпечатък, оставен в къщата от престъпник. Разумът е способен да стигне до какво ли не, дори до отрицанието на Бог. Няма, струва ми се, граници, които да спрат разума. Затова смятам, че липсата на вяра, на религиозно чувство е най-голямата глупост в човека, нещо повече, смешно е. Убеден съм, че това разсмива небесата. И когато някой ми казва: "Аз съм атеист", отговарям му: "Бъди си атеист колкото искаш, само не прави никому зло, защото ти не вярваш в Бог, но Бог вярва в теб. Затова си толкова радостен, весел, мислиш, четеш книги, имаш си жена, водка, възможност да пътуваш, а гордо заявяваш, че си атеист. Според мен ти си идиот". Без да се смятам за проповедник, говоря с мнозина и им казвам: "Не вярваш, но Бог вярва в теб, понеже ядеш, пиеш, живееш, съществуваш, мислиш и така нататък". И тези хора почват да се отнасят по-сериозно към този всъщност прост факт. Колкото до индуистката религия, в етичен план основната проповед на будизма е вярна донякъде, защото светът наистина е пълен със страдание и ние бихме искали да се освободим от него. А християнската религия твърди обратното: страдай, но не си слагай въжето на шията. Ако съдбата ти праща изпитания, постарай се да ги понесеш мъжествено. Само един помощник имаш - или ще са близките ти, или ще са Небесата. А много хора наистина знаят, че само случайността ги е спасила или, както те казват, Ангелът, или Бог им е помогнал и т.н. Това е разликата между християнството и будизма. Но даоизмът според мен е съвсем друга религия, която по-малко мисли за безсмъртието и която е сплав от религия, поезия, философия. Затова я обичам. Изключителна поезия има в краткостта на някои положения. Например съвсем простото: "Най-силният е най-слабият, най-слабият е най-силният."

Никога не бива да се гордеем, с нищо не бива да се гордеем. Особено с разума си. Не душата създава идеите идеята за солидарността на трудещите се, идеята за освобождението, идеята за равенството и братството, все идеи, идеи, идеи. Единствено разумът ги създава. А душата после страда от това. Но ако разумът на човека е в любовни отношения с душата, тогава нещата са съвсем различни. Тогава като в брака настъпва хармония. И когато душата каже: "Не прави това", разумът я слуша...

* Избрани откъси от интервюто на Георги Борисов и Рангел Вълчанов с Юз Алешковски, публикувано в LiterNet
Снимки ~ ru.wikipedia.org, rutracker.org