Писателите за писателите
(Goethe's Faust 1825-27, Eugene Delacroix, Musеe Du Louvre, Paris, France)
Своите творения Гьоте е преживял с болката на човек, обмислял ги е с душевното спокойствие на мислител, работил ги е с майчината любов на художник и затова пред смаяния ни поглед те се явяват съвършени...
Пенчо Славейков, 1899 г.
Гьотевият „Фауст" е творба, израснала от нежен лирически зародиш, превърнала се в езиков паметник, невероятна смесица от вълшебна опера и човешка трагедия, куклена пиеса и поема за вселената.
Томас Ман, 1942 г.
Гьоте – символ на природата, на нейното многообразие и спокойствие...
Хайнрих Ман, 1910 г.
Славни мой дописнико, не е редно за мен да си разменам стихове с този, който в продължение на 50 години е безспорният патриарх на европейската литература. Затова Ви моля, да приемете най-искрената ми благодарност в проза...
От писмото на Джордж Байрон до Гьоте, 1823 г.
Аз бих намерил стотици поводи, за да изпратя на Ваше превъзходителство моите „Стихотворения". Ще приведа само един – аз ви обичам. Мисля, че това е достатъчно основание.
Хайнрих Хайне в писмо до Гьоте, 1821 г.
В Гьоте действително в цялата му пълнота се усеща онова съвпадание на личността с дарбата, което изискват от необикновените хора. Неговият външен облик беше толкова значителен, както словото живееше в творенията му. И неговия образ беше хармоничен, благородно съразмерен и по него можеше да се изучава гръцкото изкуство, както по гръцка статуя.
Хайне, 1832 г.
Най-великите майстори на хармонията според мен – това са Шекспир и Гьоте. И единият, и другият, са решили задачата да примирят непримиримото – мечтата и действието, песимизма и оптимизма, идеала и действителността.
Ромен Ролан, 1935 г.
Гьоте сдружи доктор Фауст с дявола и с такъв могъщ съюзник той върши това, което всички сме правили на двадесет години – прелъстява модистката.
Стендал, 1838 г.
Четох възхитителния Гьоте.
Толстой, 1857 г.
Гьоте никак не го обичам. Не обичам неговото самоуверено езичество.
Лев Толстой, 1891 г.
У Гьоте редом с поета прекрасно е съжителствал естественикът.
Антон Чехов, 1889 г.
Гьоте – Наполеон в литературата.
Робърт Луис Стивънсън, 1891 г.
Изображения: wikipedia
