Търсете хора силни, щастливи.
Те са като звезди – не вдигнеш ли глава, няма да ги видиш.
А когато очите ти се потопят в звездния прах, разбираш колко е безкраен техния рояк.
Търсете своите хора.
Те също се страхуват, страдат.
Те също имат своите тъмни дни, провали, грешки.
Но готови са да минат през страха, да впрегнат ритъма на времето.
Те прекрасни са във нещо, във друго пък са лоши.
Не завиждат, не се жалват.
С благодарност срещат подаръците на съдбата и се обичат, затова че успехът им се е усмихнал.
Търсете верните и честните.
Които няма да крият сълзите и гнева си зад престорени усмивки.
Те говорят онова, което мислят.
И макар не винаги да е приятно, те пращат истината в сърцето ви.
Затова е честно. Не е злоба, а любов.
Търсете хората, които можете да обичате вечно.
Търсете достойните, които очакват вашата любов.
Търсете тези, които са пълни с живот.
Търсете звънките и ярките, с луничките и с бръчиците.
Търсете в парка и на сцената, весели и тъжни, малки и големи.
Те приличат на децата, те вървят през живота с вяра в доброто, но виждат всичко – и черното, и бялото – но живеят заради жълтото, червеното, синьото...
Търсете ги.
Нужно е само да вдигнете глава.
Автор ~ Юлиан Туровский
Източник ~ AdMe.ru
Илюстрация ~ deviatart.com