Нежния циник, самотникът, блестящия поет и композитор, роден като Люсиен. Люсиен, който свири на пиано в баровете и пише текстове на песни за кабарето за травестити. Отблъскващ и привлекателен, остър и галещ, толкова много емоции в един глас – дрезгав, безобразен, шепнещ. Люсиен се превръща в Серж (с почит към руските си корени), който пише най-известните песни на звездите Далида, Бриджит Бардо, Мирей Дарк, Ана Карина. А жените са луди по него - по този, който описва себе си като мъж с глава на зелка. Актрисата Джейн Биркин ще се превърне в неговата най-нежна муза, а двамата ще творят песни, филми и скандали. Откровенията на Серж не са добре приети от критиката, но публиката го обожава. Заради гласа, музиката, думите, цигарения дим...
Когато нямаш това, което обичаш, трябва да обичаш това, което имаш.
Снобизмът е като мехурче на шампанско, което се колебае между оригнята и пръднята.
Проговорихме си на "Ти". Казахме си всичко. Проговорихме си на "Ви", след което се убихме.
Получих сърдечна криза. Това доказва, че имам сърце.
Спирам да пуша на всеки 5 минути.
Глупостта е като мускулно свиване на интелигентността.
Разхождащият кучето си е в началото на повода.
Любовта е слепец с розово бастунче.
По-добре да мислиш за нищо, отколкото изобщо да не мислиш.
Маската пада, остава човекът и героят изчезва.
Човекът е създал божествата, обратното все още не е доказано.
Късметът е хищна птица, прелитаща над слепец с превързани очи.
Не знам какво трябва да се прави, но знам какво не трябва да се прави.
Нищо вече означава нещо, нищо вече е много.
Снимки ~ theredlist.com
