„Политиката няма връзка с морала" твърди ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели

Основател на модерната политическа наука и етика, неговите разсъждения и писания звучат твърде актуално векове по-късно. Прозорливост или жестока истина ~ за законите на управляващите и колко далеч може да стигне човек в ненаситността си за власт.

Niccolо Machiavelli 1(1469 ~ 1527)

Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и нуждата да прибегнеш до услугите им е далече, те са ти верни и ти предлагат кръвта си, имота си, живота и децата си, но усетят ли, че тази потребност се приближава, веднага ти обръщат гръб. Владетел, който се доверява на уверенията им и не предприема нищо, за да се подсигури, рискува да се провали. Не може да се разчита на приятели, които се печелят с пари, а не с величието и благородството на духа. Хората с по-малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото против такъв, който буди у тях боязън.

Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива.

Трябва да се предпазваш от злоупотреба с милосърдие.

Човек не може да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал.

Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече,а други да не загубят и това което притежават.

Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.

Няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се заменят старите порядки с нови.

Хората винаги са лоши докато необходимостта не ги принуди към добро.

Целта оправдава средствата.

Мъдрият човек трябва винаги да избира пътищата, проверени от великите хора, и да подражава на най-забележителните, така че дори и да не стигне тяхното величие, ще приеме поне известен отблясък от него.

Съдбата е жена и ако вие искате да господствате над нея, нужно е да я завладеете със сила.

За да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш.

Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.

Жаждата за надмощие е онази, която последна угасва в човешкото сърце.

Всички въоръжени пророци са били победители, а всички невъоръжени пророци са били унищожени.

Тези, които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал ден затъват все по-дълбоко в робство и нищета.

Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.

Народ, привикнал да живее под властта на владетел и благодарение на случая станал свободен, трудно може да съхрани свободата си.

Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.

Може да възникне спор кое е по-добре: дали владетеля да го обичат или да се боят от него. Казват, че е най-добре да се боят от него и да го обичат едновременно; но любовта не съжителствува добре със страха, затова, ако се наложи да се избира, по-надеждното е да се избере страха.

Трябва да се знае, че с врага можем да се борим по два начина: първо - чрез закони, второ - чрез сила. Първият начин е присъщ на човека, вторият - на звяра; но понеже първият начин често е недостатъчен, то се налага да се прибягва и към втория.

За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.

Хората са такива, че виждайки добро от страна на тези, от които са очаквали зло, особено се привързват към благодетелите си.

С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.

Искам да попадна в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато рая е населен само с бедняци, монаси и апостоли.

Не трябва на никой да се дават съвети и да се ползват чужди съвети, освен общия съвет - правило за всеки - следвай повелите на душата си и действай смело.

Войната се води, когато е необходима; въоръжаването е допустимо, когато няма никаква друга надежда.

Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.

Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби.

Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията.

Единственото средство да се избавиш от ласкателствата, е да дадеш на хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината.

Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите - добри, а третите безполезни.

Когато си изправен пред битка, всеки детайл е от изключителна важност.

Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.

Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление - в олигархия, а демократичното - в произвол.

Мъдрият владетел никога не трябва да държи на думата си, когато това би било против неговите интереси.

На древните писатели принадлежи мисълта че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи, но и двете пораждат едни и същи последици.

Най-трудното положение - когато мирът е необходим, а войната неизбежна.

Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.

Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво.

Онзи, който за да запази властта си, не иска да поеме по пътя на доброто, ще се принуди да поеме по пътя на злото. Хората обаче вървят по средата между тия два пътя и така се излагат на множество опасности.

От известно време аз не казвам това, което мисля, нито мисля това, което казвам и ако понякога ми се изплъзва някоя истина, я крия измежду толкова лъжи, че е трудно да се припознае.

От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност - силите.

Пилеейки чуждото, ти се сдобиваш със слава, докато прахосвайки своето, вредиш само на себе си. Нищо друго не те изтощава така, както щедростта: проявявайки я, ти едновременно губиш самата възможност да я изявяваш и или изпадаш в беднота, будеща презрение, или разоряваш другите, с което си навличаш ненавист.

Предприемачите са тези, които разбират, че има малка разлика между пречка и възможност и са в състояние да превърнат и двете в своя полза.

Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот.

Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.

Макар и да охулват моите книги, те все пак ще ме четат.

* Портрет на Николо Макиавели ~ Santi di Tito, en.wikipedia.org