Станислав Йежи Лец е полски юрист, писател и поет сатирик, майстор на афоризмите и епиграмите.
Предлагаме ви някои от неговите крилати мисли, въпроси, изповеди и съвети:
Помнете: цената, с която се заплаща за свободата, се намалява при по-голямо търсене!
В дома на обесения не се говори за въже. А в дома на палача?
Ако канибалът яде с нож и вилица – това прогрес ли е?
Човекът е страничен продукт на любовта.
В ада дяволът е положителен образ.
Когато страхът побелее от страх се нуждае от кръв.
Ние си поделихме боговете, но как ли са ни поделили те?
Не понасям мизантропите, затова отбягвам хората.
Обичам човека. Никога не бих го създал.
Жертвата винаги взема участие в престъплението. И то неконструктивно!
За човека трябва да се жертва всичко. Но не и други хора.
Вече и в лабиринтите има окачени табелки "Блуждаенето е забранено!".
Всички хора са равни. След съответна обработка.
Нека тези, които носят конски капаци, не забравят, че към комплекта принадлежат също така юздата и камшикът.
Най-страшна е моралната нечистоплътност, предизвиква кървави бани.
Всичко е в ръцете на човека, затова те трябва да се мият често.
Мнозина не са се подписали в присъствената книга на света.
Как се познават историческите бури? Дълго след тях кости се трошат.
Има времена, когато на смъртния си одър философът казва: „Добре, че не ме разбраха.“
Има ли право канибалът да говори от името на тези, които е изял?
Има фабрики за гении, но не им доставят суровини.
Имаше чиста съвест – никога не беше я употребявал.
Какво е предназначението на човека ли? Да бъде такъв.
Който няма нищо общо с изкуството – да няма нищо общо с него! Ясно ли е?
Липсата на мисъл убива. Другите.
Любовта към Родината не признава чужди граници.
И ясновидците са черногледци.
Можем ли да правим насила гениални неща? Да, но трябва да имаме тази сила.
Навремето и вечността е била по-трайна.
Неосъществените дела предизвикват катастрофална липса на последици.
Някои големи думи са толкова кухи, че в тях може да затвориш цели народи.
“Сигурно ви е много трудно да измисляте толкова много мисли с главата си" – попита ме мило тя. „Така е – отвърнах,- но мисля, че с краката щеше да ми е още по-трудно“.
След изчистване на Историята от лъжите не е задължително да остане истината. Може и нищо да не остане.
Той беше верен знаменосец. Стискаше в ръце дръжката на знамето, без да отклонява вниманието си, дори не поглеждаше смяната на цветовете на платното.
Щом куца, значи върви.
Кога човек ще покори междучовешкото пространство?
Има ли право човек да се смята за автор на нежелани мисли?
Всички хора са актьори. Откъде да се вземе за всички репертоар?
Винаги се боя от тия, които настояват за власт над душата. Какво правят с тялото
Мисловната продукция дали успява да настигне естествения прираст?
Забелязал съм, че хората обичат такива мисли, които не ги принуждават да мислят.
Иска ми се Давид да беше убил Голиат с арфа.
През целия ден не можах да си спомня думата "гилотина". Главата ми се бранеше.
Виждам хората голи, но не винаги издавам това, защото ще поискат и да ги облека.
Предпочитам надписа "Вход забранен" пред „Изход няма“.
Лицето на врага ме поразява тогава, когато видя колко много прилича на моето.
Видях летящи клетки, в които имаше орли.
Мисля, че някои владетели биха отрязали ръцете на поданиците си, ако не им бяха потребни за ръкопляскане.
„Поет съм на утрешния ден!“ – каза ми. „Да поговорим за това в други ден!“ – отговорих.
Веднъж минавах нощем покрай склад за дървен материал. Кучето, което го пазеше, започна да лае по мене. Вярвам, човечеството ще достигне до такова съвършенство, че кучето ще знае точната стойност на материалите, в името на които лае.
Понякога и душата трябва да спазва диета.
Светът без психопати? Би бил ненормален.
Прекрасна лъжа? Внимание! Това вече е творчество!
Трябва ли хората да бъдат от желязо? Струва ми се, че понякога те трябва да бъдат от плът и кръв.
Питаш ме как свири оня виртуоз? В неговото изпълнение имаше нещо човешко: той сбърка.
Запомнете: позиция заема само ловецът, никога дивечът.
Помнете - човекът няма избор. Той трябва да бъде само човек.
Страшно е да плуваш срещу течението на нечиста река.
Помнете, когато дяволът желае да ритне някого, никога няма да го ритне с конското си копито, а с човешки крак.
За да бъдеш себе си, трябва да си някой.
Можеш да се намериш на дъното, без да си достигнал дълбочина.
Не ходи по изтъркани пътища – ще се подхлъзнеш!
Бъди свой собствен министър на вътрешните си работи!
Не вярвай на сърцето си! То иска кръвта ти.
"От един кръст могат да се направят две бесилки" - каза с пренебрежение професионалистът.
Марионетките са много лесни за бесене. Въжето е винаги под ръка.
Грешат онези, които смятат, че неграмотните не са в състояние да осъществяват подлости от А до Я.
В душата на ближния не се влиза с кални обуща. Изтривалките тук не помагат.
Мнозина, които са напирали да се качат на сцената, са се качвали на ешафода.
Глупостта не освобождава от мислене.
Оскърбление ли е за жертвата, ако канибалите я изплюят с отвращение?
Да се борим за правото на изключение. Нека изключението потвърждава правилото, но само ако иска.
Можете ли да си представите жена, която ще остави любимия си да й разказва приказки 1001 нощ?
И по пътищата на мисълта дебнат разбойници. Разбира се, и те се чувстват интелектуалци.
Може да си виртуоз на фалшивото изпълнение.
Първобитният човек не е бил първобитен. Бил е на равнището на тогавашната цивилизация.
Свидетели сме на интересно явление: мънкането като средство за разбирателство между хората.
Най-слабото звено във веригата е най-силно. То я прекъсва.
Един мъдрец винаги се кланяше на владетеля си така, че същевременно да показва задните си части на лакеите му.
Точен изстрел: да не уцелиш човека.
Имало е и времена, когато са били длъжни да купуват робите си легално.
И хепиендът е само край.
Да вървиш цял живот неотклонно към целта е възможно само тогава, когато тя постоянно се отдалечава.
От една система няма да се измъкнем скоро – от слънчевата.
Няма нови посоки, има само една: от човек към човека.
Държах щастието за опашката. Отскубна ми се, оставяйки в ръката ми перото, с което пиша.
Собственото безсилие е толкова опасно, колкото и чуждото насилие.
Понякога покривът над главата не позволява на хората да растат.
Техниката ще стигне до такова съвършенство, че човек ще може да мине и без себе си.
Побъркват се само хора със здрав разсъдък.
Имат ли невинните морално право да участват в подялбата на плячката?
Може ли човек да избегне злото? Да. Спомням си, веднъж избегнах помощта му. И се спасих.
Народът може да има една душа, едно сърце и едни гърди, с които да поеме ударите. Но гороко му, ако има само един мозък.
Трудно е да погалиш животно, когато е в човешка кожа.
Дяволите се делят на пропаднали ангели и на издигнали се хора.
Откакто човек се е изправил на задните си крайници, все не може да възстанови равновесието си.
Канибалите предпочитат безгръбначните.
Тоягата има два края, не заставай на никой от тях.
Можеше и да е по-лошо. Твоят враг можеше да ти бъде приятел.
Костенурката трябва да е толкова твърда, защото е толкова мека.
Из дневника на Вечността: "Само един живя от Началото на света до Края му – Страхът."
Той беше човек прогресивно-религиозен. Приемаше, че хората са произлезли от маймуните, но от ония в ковчега на Ной.
Не дразнѝ идиота, че не можел да напише шедьовър. Ами ако успее?
С гордост носеха на гърдите си етикета с цената, на която не могат да ги купят.
Истинският враг няма никога да те изостави.
Човек превъзхожда машината и по това, че може да се продаде сам.
На какво приличаш зависи от генетиката, на какво ще заприличаш – от политиката.
В мигове на опасност на мнозина им се ще да изоставят дори самите себе си.
Болезнено е раждането на човека, особено когато се ражда сам и в зряла възраст.
В борбата на идеите загиват хора.
Доставките на щастие вече пристигнаха. Чакат се само формулярите.
Времето върши своето. А ти, човече?
Снимки ~ Lucjan Fogiel, EAST NEWS
