Една история от живота
Седнали бяхме с моя съпруг в едно кафене и пиехме кафе.
Той беше млад и красив, обичах го...
Бях облечена със старото палто – то направо ми тровеше живота. Задушавах се от яд, толкова го наневиждах това палто, което не ме топлеше, а само ме загрозяваше.
Кафенето беше евтино, а кафето – лошо.
А аз мечтаех, един ден двамата да пием ароматно кафе в красив ресторант и аз да съм облечена модерно. Моят съпруг ме гледаше със сияещи очи, обичаше ме, и не знаеше защо тъгувам.
... Той почина млад, аз останах сама.
В живота ми след това имаше много различни кафенета, хубави кафета, модни палта. Но него го нямаше.
И аз твърде често си спомням онзи миг, когато имах всичко, но не знаех за това...
(Capucine at Cafe de la Paix, Paris, 1952 / © Georges Dambier)
Източник ~ fit4brain.com, снимки ~ pinterest.com
