От „Експресионистично календарче за 1921”

Пред дъжд, и сняг, и мрак, и вятър, и кръв – ний идем към ясните ясли на бога.
През безкрайния свят – труд и страдание – по белия път на далечната зима ни води вярата в нашата звезда, в нашата звезда.
Нека тих блясък огрее нашите черни строшени ръце. Нека разтворените небеса облажат сърцата ни с песента на златни струни и сребърни камбани и светлия зов на ангели небесни: Осанна! Осанна! Мир на земле – во человецех благоволение!
Небесата се разтварят и ний влизаме през техните елмазни порти и свеждаме с радост сбръчкани черни чела пред ясните ясли на новия бог.
Пречиста Дево, из твоето сърце разцъфна бяла роза – бял венец над черния кръст на нашето страдание. Ний свеждаме черни чела.
И лъчезарното дете в твоя скут с усмивка издига благославяща ръка над нас и казва:
Мир вам!

Портерт на Гео Милев ~ Петър Рамаданов (1895-1972)