За празниците, подаръците и щедростта от американския философ и поет в есето му „Подаръците”
Казват, че светът се намира в състояние на банкрут, че е задлъжнял към самия себе си повече, отколкото е способен да заплати, и по тази причина е длъжен да застане пред съда на справедливостта и да бъде разпродаден. Аз не мисля, че тази всеобща неплатежоспособност, присъща в една или друга степен на всички хора, е причината за онези затруднения, които ние изпитваме по време на Коледа, Нова година и в други подобни случаи, тоест тогава, когато настъпва времето да се правят подаръци, тъй като собственото ни великодушие е винаги приятно, макар че да си длъжник на чуждото великодушие е твърде обременяващо.
Трудността се състои в друго - в избора на подарък. Още щом ми дойде наум, че е време да направя подарък на някой от приятелите ми, и ме обхваща недоумение - какво да подаря и ето че, унесен в размисли, удобният момент е изпуснат. В качеството си на подарък винаги са подходящи цветя и плодове; цветята, защото самият им вид вече гордо провъзгласява: лъч от прекрасното се цени много по-високо от полезните неща в живота. Със своята радваща очите пъстрота те се открояват сред останалата природа, чийто облик е по-скоро строг и обикновен; те са като звуци на музика, долитаща от дом, в който кипи работа.
Природата не ни глези, ние сме нейни деца, а не любимци; тя не познава чувството на привързаност и безстрастно раздава всичко, което ни се полага, ръководейки се само от строги, задължителни за всички закони. А тези нежни цветя са като причудлива лудория, като вълна на любов и красота. Колко пъти ние сме чували, че човек обича да го ласкаят, дори да не си прави илюзии по този повод, понеже ласкателството свидетелства за това, че човек се е издигнал до такова положение, че е станал достоен за определени знаци на внимание. И именно удоволствия от този род ни даряват цветята: кой съм аз, щом за мен са предназначени благоуханните намеци? И плодовете са приемлив подарък, тъй като те са най-прекрасното от предметите за потребление и затова в нашите очи придобиват фантастична ценност. Ако ми изпратят покана да направя посещение на сто мили оттук, и когато пристигна, пред мен поставят кошница с прекрасни летни плодове, аз си мисля, че наградата все пак си струва изгубените усилия.
Ако подаръкът е практичен, той е уместен и красив по волята на необходимостта. Колко е хубаво, когато по силата на обстоятелствата е изключена възможността за избор на подарък. Нали ако човекът, който почука на вратата ви, е без обувки, няма да ви се наложи да разсъждавате дали си струва да му подарите бои. И понеже винаги е приятно да се наблюдава как човек дъвче хляб и пие вода, то вкъщи или на улицата ние неизменно изпитваме удоволствие, осигурявайки му онова, от което се нуждае преди всичко друго.
В нашите условия на всеобща зависимост да позволим на просителя сам да преценява собствената си необходимост и да му се предостави всичко, за което той моли, дори това да ни коства големи неудобства, изглежда геройство. Пък било то и най-фантастичното желание, по-добре ще е да се предаде на други правото да бъде наказано. Аз бих предпочел всяка една от дадените ми роли, само не и ролята на Фурия. След правилото за необходимостта на всяка вещ трябва да се спомене и друго правило - за поднасяне на подарък. Препоръча ми го един от моите приятели и то се състои в следното - да се поднася онова, което е естествено отражение на същността на човека и мислено лесно се вързва с неговата личност.
За съжаление, нашите знаци на внимание и любов в по-голямата си част имат варварски характер. Пръстени и други украшения не са подаръци, а само тяхно жалко подобие. Истинският подарък е част от тебе. Дай ми онова, в което си вложил своята душа. Ето защо поетът носи стихотворение, овчарят - агънце, фермерът - зърно, рудокопачът - скъпоценен камък, морякът - корали и раковини, художникът - картина, а девойката - кърпичка, която е избродирала със собствените си ръце. Това е и справедливо, и радващо, тъй като в известна степен връща обществото към неговото първично начало - подаръкът отразява начина на живот на самия човек, а богатството на всеки свидетелства за неговите качества.
И колко студен, безжизнен става подаръкът, ако вие отивате и ми купувате онова, което не е част от живота ви, не е произведение на вашия талант, а на бижутера. Само на царствени особи и хора състоятелни, представляващи интересите на властта и неправедното отношение към собствеността, им прилича да правят подаръци, пълни със злато и сребро, които са символ на изкупителната жертва или плащат шантажа.
Пътят на благодеянията е път, сложен за навигация, изискващ внимателно плаване и здрави кораби. Получаването на подаръци не е част от функциите на човека. Как смеете да ги поднасяте? Ние мечтаем да не зависим от никого и дълбоко в душата си не прощаваме на даващия. Ръката, която ни дава храна, рискува да бъде ухапана. Ние охотно приемаме всичко, което ни поднасят от любов, това е все едно че получаваме подарък от самия себе си, но отхвърляме подаръка на онзи, който смята, че има право да е наш благодетел. Понякога ние изпитваме отвращение към месото, което ядем - привижда ни се унизителната зависимост на нашия живот от храната.
Ние изискваме всичко изцяло. По-малко не ни устройва. И обвиняваме обществото, ако освен земя, огън и вода не получаваме от него възможности да се изявим в живота, не получаваме любов, почит, предмети в знак на поклонение.
Добър е онзи човек, който умее да приеме подаръка. Приемайки подаръка, ние ту се радваме, ту тъгуваме, но и двете чувства са неблаговидни. Моята радост или огорчение по повод подаръка означават, според мен, извършване на някакво насилие, привнасят унижаващо чувство. Аз изпитвам огорчение, ако заплашват моята независимост или ако подаръкът идва от онези, комуто е чуждо състоянието на моята душа и следователно, техните действия остават без отговор; напротив, ако аз се радвам прекалено на подаръка, би следвало да се срамувам, тъй като човекът, който ми го е поднесъл, е проникнал в душата ми и се е убедил, че не той, а неговата вещ ми е допаднала.
Истинският подарък е вълна, идваща от дарителя към мен, както и моята вълна тече към него. И когато двете нива на нашите насрещни потоци се изравнят, всичко онова, което ние притежаваме, ще премине от мен към него и от него към мен. Всичко негово е мое, всичко мое е негово. И аз му казвам: как можеш да ми подаряваш този пълен съд с масло или този съд с вино, та нали твоето масло и вино ми принадлежат, тогава какъв е смисълът от твоя подарък?
Именно затова ние си подаряваме един на друг красиви, а не полезни вещи. Поднасянето на последните не е нищо друго, освен пряка узурпация и затова, ако обектът на благодеяние не изказва признателност, а това е съвсем понятно, тъй като всички облагодетелствани ненавиждат всички Тимони, без изобщо да се замислят колко е ценен подаръка, а обръщайки поглед към онези запаси, от които е измъкнат, моите симпатии са на страната на получателя, като при това гневът на господаря на нашия Тимон ме оставя равнодушен. Тъй като очакването на признателност е порочно. И неизбежно наказуемо с пълно отсъствие на чувствителност от страна на длъжника.
Какво щастие е, когато без вреда и обида за себе си, ни се удава да приключим нещата с онзи, на който толкова не му е провървяло, че вие сте му услужили. Колко е тягостно да си "ощастливен", длъжникът изпитва естественото желание да ви удари плесница. В подобни случаи, джентълмени, намираме безценно назидание, твърде почитано и от мен, в оня привърженик на будистката религия, който никому не благодари и изрича: "Не ласкай своите благодетели".
Причината за подобни разногласия, по моите разбирания, е в липсата на съразмерност между човека и подаръка, колкото и ценен да е той. Е, какво може да бъде поднесено на великодушен човек? След оказаната му услуга със своето великодушие той незабавно ви превръща в свой длъжник. Всяка услуга на приятел е нищожна и лично користна заедно с това, че както човекът сам осъзнава, неговият приятел е бил готов да я извърши за него и преди да реши да послужи на интересите на приятеля си, и впоследствие. В сравнение с онези добри чувства, които аз изпитвам по отношение на приятеля си, практическата полза, лежаща в моята власт и предлагана от мен, изглежда толкова незначително.
Нещо повече, нашите действия, насочени един към друг, както добрите, така и порочните, са толкова случайни и хаотични, че ние рядко чуваме думи на благодарност за съдействието, без да усещаме при това частица срам и унижение. Ние рядко сме способни на пряк удар и трябва да сме доволни от удара, нанасян ни косвено; ние рядко получаваме приятната възможност да допринесем полза непосредствено, полза, която при това би била и непосредствено възприета. И само нравствената чистота щедро раздава във всички посоки благодеяния, без да знае какво твори, и учудена приема всеобщата благодарност.
Аз се страхувам да промълвя думи на измяна по отношение на любовта: тя е гений и бог на поднасянето на подаръци, ние не смеем да я учим на нищо. Нека непрекъснато да се раздават кралства и листенца от цветя. Има хора, от които ние не можем да не очакваме приказни дарове. И дано не престанем да ги очакваме. Това е изключително право и то не подлежи на ограничаване чрез нашите обществени закони. В останалото, аз съм сигурен, че ние не се купуваме и не се продаваме.
Най-висшите прояви на радушие и щедрост също се случват не по нашата воля, а по волята на съдбата. Аз разбирам, че означавам толкова малко за вас: вие не се нуждаете от мен, вие не ме чувствате и аз се оказвам зад прага, макар че ми предлагате и дом, и земя. Нито една услуга не представлява никаква ценност и само общността е безценна. Моите опити да се съединя с околните с помощта на услуги се оказват само уловка на ума - нищо повече. Те предъвкват като ябълки предложеното от вас, оставяйки ви без нищо. Но стига само да ги обикнете и ето те вече ви чувстват и не се уморяват да са във възторг от вас.
Илюстрации ~ likesuccess.com, nilelivingston.com
