“Никога не е имало добра биография на писател. Няма и да има.” Животът на Франсис Скот Фитцджералд потвърждава думите му. Повратна точка за него се оказва срещата му с красивата Зелда Сеър – амбициозна млада писателка, която отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. Докато не излиза романът му “Отсам рая”, който се оказва бестселър и още същата година те сключват брак. Двамата харчат парите си безразсъдно и скоро затъват в дългове. Този сюжет е в основата на “Красиви и прокълнати” – роман за интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен човек, който неразумно изхарчва парите си за пиене и накрая губи всичките си илюзии. Успехът на “Великият Гетсби” също не им помага – алкохолизмът на Фитцджералд се задълбочава, а Зелда страда от психично заболяване, като състоянието й се влошава след всеки пристъп. Двамата съпрузи скандализират обществото - гонени са за пиянство от престижни ресторанти, возят се на покривите на таксита, Зелда скача във фонтана на Юниън Скуеър, твърди, че общува с Вилхелм Завоевателя, Христос, Мария Стюарт, Аполон. Личната им трагедия е пресътворена в романа „Нежна е нощта”.
Едва 44-годишен Фитцджералд получава сърдечен удар. Осем години по-късно Зелда загива при пожар в психиатричната клиника, където се лекува. На надгробния им камък е изписано последното изречение от "Великият Гетсби": "Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото". 


F. Scott Fitzgerald (1896 ~ 1940)

Да си жизнен не значи само да можеш да устояваш, но и да започваш наново.

Чудя се понякога къде е границата между момента, знаейки,че не бива
и следващият момент, когато знаеш,че нищо не може да те спре...

Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скатава в бленуващото си сърце.

Гениалността е да успееш да приложиш на практика това, което е в ума ти.

Или ти мислиш, или другите ще го правят вместо теб, ще взимат от силата ти, ще променят вродените ти вкусове, ще те цивилизоват и стерилизират.

Понякога човек трябва да бъде безпощаден; всички заслужаващи уважение хора са безпощадни към себе си.

Проблемите не са задължително свързани с обезверяването. Обезверяването си има собствена природа, собствен зародиш.

Не бъркай една загуба с окончателния неуспех.

Когато някой е груб с теб, той не търси конфликт с теб, а с човека, когото преди теб е срещнал.

За песимиста да е в опасност не е депресиращо.

Kогато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми. "Почувстваш ли желание да критикуваш някого - ми рече той - просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти."

Тестът за първокласна интелигентност е възможността да имаш две противоположни идеи в ума си по едно и също и време и да функционираш нормално.

Животът ти се отплаща за твоите добродетели и те наказва, ако не изпълняваш задълженията си, за които се чудиш дали си струват.

Когато се отдалечаваш от една мъка, струва ти се, че трябва да минеш обратно всички болезнени стъпки, които са те довели до нея.

Понякога е по-трудно да се лишиш от една мъка, отколкото от едно удоволствие.

Белезите от страданието по-скоро могат да се сравнят с ампутиран пръст или със загубено зрение на едното око. Възможно е да не чувстваме липсата им нито за миг, но когато ни потрябват, нищо не можем да направим.

Някои, правейки паралел с целостта на кожата, говорят за зараснали рани. В човешката душа зараснали рани няма. Може с времето да се смалят до убодено с топлийка, но винаги са там

Най-страшният пазач стои пред вратата, зад която няма нищо. Може би защото празнотата е твърде срамна и трябва да бъде ревниво скривана.

Самотно и тъжно беше да знаеш, че сърцето ти е празно за другия и неговото за теб.

– Можа ли да се поразсееш?
 Доколкото може да се разсее човек, който бяга от себе си.

Да пораснеш е нещо много трудно. Далеч по-лесно е да го пропуснеш и да прескачаш от едно детство на друго.

Обичам я, а това е началото и краят на всичко...

Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.

По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед – един от онези празни откъм събития промеждутъци от време, които в момента изглежда само свръзка между минали и бъдещи радости, а се оказва, че всъщност те са самата радост.

Човек никога не може да каже какво точно е изпитвал. Ти можеш ли?

Снимки ~ radio.wpsu.org, imdb.com