Лирично от голямата руска поетеса
С тънка сламка ми пиеш душата.
Знам вкуса й горчив и безцелен.
За молбите не търся отплата.
О, покой мой многонеделен.
Като свършиш, кажи ми. И нека
на душата ми туй да е краят.
Аз ще тръгна по близка пътека
да погледам деца как играят.
Как цъфти над плетища череша
и подвикват зидарите дружно.
Ти любовник ли, брат ли ми беше,
аз не помня - и то е ненужно.
Как е светло и как безприютно,
уморена вървя, скръбнолица...
И мълчат минувачите смутно:
вярно, тя е от вчера вдовица.
1911
Снимка ~ aforism.ru
