Писмата на великите
Не едно и две прочувствени любовни писма е писал великия поет Байрон. Невинни девойки и омъжени жени са изгаряли от страсти в желание да се отпуснат в обятията му. Да се устои на нежността и галещото слово на Байрон било невъзможно. По времето, когато я ухажва, лейди Каролин е омъжена. Любима в окови, която дори посяга на живота си от мъка – по любовта, която не може да има.
Скъпа моя Каролин,
Ако сълзите, които видяхте и които аз си мислех, че не съм способен да пролея, ако вълнението, с което се разделих с вас – вълнение, което трябва да сте усетили през всички тези нервни пристъпи, вълнение, което не се прояви, преди да настъпи моментът на вашето тръгване, ако всичко, което съм казал и направил и което съм готов отново да кажа и да направя, ако това не е достатъчно, за да ви докаже какви са чувствата ми към вас и какви ще бъдат винаги, любов моя, то аз нямам какво друго да предложа.
Бог ми е свидетел, че до този момент не знаех и не подозирах, че моята най-скъпа и най-обичана приятелка може да стигне до такава лудост. Не мога да намеря думи, с които за изразя какво чувствам, пък и сега не е време за думи – но в себе си ще нося гордост, меланхолично удоволствие и страдание, каквито не можете да си представите, защото всъщност не ме познавате.
Готвя се да изляза със свито сърце, тъй като тазвечершното ми появяване ще спре всеки нелеп слух, който може да се е породил от днешните събития. Мислите ли сега, че съм студен, суров и своенравен? Дали и другите ще мислят така някога? Вашата майка например? Майката, за която наистина трябва да правим повече жертви, много повече от моя страна, отколкото тя някога ще разбере, че са направени, или дори отколкото може да си представи.
Да обещая да не ви обичам? О, Каролин, такова нещо не може да се обещае! Но аз ще припиша всички познания на подходящия мотив и никога не ще спра да чувствам всичко това, в което се убедихте сама, дори повече, отколкото може да стане известно на когото и да било – освен на собственото ми сърце, вероятно и на вашето. Нека Бог ви прости, закриля и благослови во веки веков и след това.
Ваш най-всеотдаен,
Байрон
П.С. Упреците ви докараха дотук, моя мила Каролин, и ако не бяха майка ви и роднините ви с техните „добри намерения”, нищо друго на небето и земята нямаше да ме направи по-щастлив от това да бъдете моя още преди време. Любовта ми не е намаляла, дори никога няма да бъде по-силна.
Бог ми е свидетел, че искам да сте щастлива и когато ви напусна – или по-скоро, когато вие ме напуснахте от чувство за дълг към съпруга си и вашата майка, ще признаете истината, в която отново се кълна – че никой в целия свят никога не ще заема такова място в сърцето ми, каквото сте заемали вие, и то ще бъде запазено за вас, докато съм жив. Знаете, че с удоволствие бих пожертвал всичко, което имам в този и в отвъдния живот, и ако се въздържам да го направя, трябва ли мотивите ми да бъдат погрешно разбрани?
Не ме интересува кой ще разбере за това и за какво ще го използва – то е за вас, само и единствено за вас. Аз бях и все още съм ваш, готов съм изцяло и по своя воля да ви се подчинявам, почитам и обичам, да замина където, когато и както пожелаете да решите.
Портрети: Lady Caroline Lamb by Thomas Phillips, Lord Byron by Thomas Phillips