„Какво бихте искали да видите в Москва? Кремъл, Большой Театър?”. От това се интересували любезните домакини на обожаваната Марлене Дитрих, веднага след пристигането й на гастрол в Русия. Но още на летището, насред цялата еуфория и огромно внимание от страна на журналистите, Дитрих споделила: „Много бих искала да видя знаменитият ваш писател Константин Паустовски. И да му се поклоня. Това е моята мечта и мой дълг”.
Никой не бил подготвен за това нейно желание. И можел ли някой да си представи, че тя, недостъпната ледена красавица, Богинята, ще коленичи пред своя кумир и ще целуне ръцете му с благоговение.
В своите „Спомени”, Марлене Дитрих описва тази изключителна среща.
„…Веднъж попаднах на един разказ – „Телеграма” на Паустовски. Прочетох го и той ме впечатли толкова силно, че от този миг не можех вече никога да забравя нито думите, нито разказа, нито името на автора, за когото никога не бях чувала. Не успях да открия други книги на този удивителен човек. Затова още на летището в Москва, аз попитах за Паустовски. Спомням си, там бяха се събрали стотици журналисти, и те не ми задаваха глупавите въпроси, с които обикновено ми досаждаха в останалите страни. Въпросите бяха толкова интересни… Нашата беседа продължи повече от час. Когато пътувахме към хотела, вече знаех всичко за Паустовски. По това време той беше тежко болен, лежеше в болница. После, прочетох двата тома на „Повест за живота” и бях абсолютно опиянена от неговата проза. В Русия пях пред писатели, художници, артисти, случваше се да имам по четири представления дневно. И в един такъв ден, подготвяйки се за изпълнението си, Бърт Бакарак /пианист и композитор/и аз бяхме зад кулисите. Към нас се приближи очарователната ни преводачка Нора и ни каза, че Паустовски е в залата. Но как беше възможно това? Та нали знаех, че той е в болницата със сърдечен пристъп, така ми казаха още на летището. Възразих: „Това е невъзможно!”. Нора обаче ме увери: „Да, той е тук със съпругата си”.
Представлението мина добре. Но както винаги става, когато особено се стараеш, често не достигаш желаното. В края на шоуто ме помолиха да остана на сцената. И ето, по стълбите идваше Паустовски. Бях напълно потресена от неговото присъствие - дотам, че не успях и дума да промълвя. Но намерих друг начин, за да изразя своето огромно възхищение – паднах на колене пред него. Притеснявах се за здравето му и исках час по-скоро той да се върне в болницата. Но жена му ме успокои: „Така е най-добре за него”.
Огромни усилия са били нужни на Паустовски, за да присъства на този концерт. Неговите книги и споменът от тази среща остават завинаги в сърцето ми. Той пишеше романтично и просто.”
Marlene Dietrich: Das Lied Ist Aus - Live in Moscow 1964
Снимки: doctormacro.com, istpravda.ru