Думи като песъчинки, игриви като животинки. Лаконичните и изразителни заключения на големия български поет и драматург Иван Радоев, събрани в неговите „Песъчинки-животинки”.
Свободата е за начинающи.
Робството – за напреднали.
§
Поетесата написа стихотворение
и се предложи за печат.
§
Народът седна
и написа една народна песен.
§
– Питаш ли ме как си вадя хляба? –
рече фурнаджийската лопата.
§
Лакеят вече получи орден за доблест.
Народът вече ставаше общество.
§
Претърсиха главата му.
Иззеха всички съмнителни мисли.
На процеса се установи, че са верни.
И го осъдиха
поради липса на доказателства.
§
Зайчето написа басня
срещу вълка.
Вълкът я прочете и рече:
“О, горкото!”
§
Не ме прегръщай,
не мога да те ударя!
§
– Прости ми, че те вкарвам в грях. –
каза жертвата на палача.
§
Бъди оптимист!
Винаги, когато гледаш давещия се,
вярвай, че той се къпе!
§
Слепецът вижда чрез тоягата си.
Потисникът чрез страха ни.
Хитрият си отваря очите и живее.
Борещият се вижда и умира.
Колко бавно проглежда народът!
§
Ако имаш две ризи,
съблечи и съседа си!
§
Убиецът не се призна за виновен,
понеже изпълнявал чужда воля
без нежелание.
§
Живот без пот.
Цитираме и умираме.
§
За мъртвия или добро, или нищо!
И за него ли?
§
Не обличай метафора върху метафора!
Не си гардероб!
§
Смъртта издигна живия класик
за най-безсмъртна личност на деня.
§
Той
имаше всички възможности,
но
нямаше възможност да може.
§
И си запушвай нослето,
като минаваш през розите! –
рече порът на малкото порче.
§
Народът е храбър,
но хората са страхливи.
§
Какво е държавен глава?
Петел, който снася яйца.
§
Ако имаш две очи,
дай едното на слепия!
И си отваряй очите на четири,
когато срещнеш едноокия.
§
Потисканият вчера
е утрешен потисник.
Утрешният потисник
ще бъде потиснат вдругиден.
Да живее демокрацията!
§
Поетът летеше към далечна галактика,
но закачи цървула си в някакъв квазар
и падна в една черна дупка
недалеч от Горубляне.
§
– Защо сме се родили, учителю?
– За да се питаме.
– А защо умираме?
– За да не си отговорим.
§
Някога заекът гонил вълка,
настигнал го и му рекъл:
– Ти гониш!
И така се родили
необратимите процеси.
§
Един пловдивчанин казал в тролея,
че някакъв сърбин казал във влака,
че един японец казал по телевизията,
че английската кралица пристига в София
за надпяването в Берковица.
Това го чух в Русе.
БТА няма сведения.
§
Аз живея в краката ти,
понеже не ходиш –
каза тревата на гората.
§
От едната страна на монетата
е властта.
От другата –
парите.
§
Обичам те, мила Българийо,
както еничар не те е обичал.
От „Песъчинки-животинки” , Иван Радоев, изд. Български писател, 1990
