Животът е болест на материята, а мисленето – болест на живота
Световете, сътворени от братя Стругацки са близки и фантастични, а в тях човещината се бори за повече пространство. Руските писатели-фантасти изследват необятната територия на Вселената, която е наш дом, наш затвор, наш приятел и враг. С тъжна ирония братя Стругацки поднасят своята философия за живота, в който предмети надживяват своите собственици, знанието не винаги се удава на човека, а любовта е погубена. Съвместната творческа работа на Аркадий и Борис ражда едни от емблематичните фантастични произведения на бившия СССР – "Трудно е да бъдеш бог", "Понеделник започва в събота", "Хищните вещи на века", "Обитаемият остров", "Милиард години до свършека на света", "Бръмбар в мравуняка" и "Пикник край пътя", по мотиви от който е създаден прочутият филм на Андрей Тарковски "Сталкер".
Има нещо дълбоко нечестно в това, че предметите на хората живеят по-дълго от тях самите.
Честността е нещо като ума на красива жена: не е лошо, но не я обичаме заради това…
Може би сам си измислих човешките качества, които трябва да ти харесват – но не на теб, каквато си, а на теб, каквато те измислих…
Щом сгрешим, необходимостта ни хваща за гърлото и ние почваме да плачем и да се жалваме колко жестока и ужасна е тя, а тя просто е такава, каквато е – глупавите и слепите сме ние.
...
„Трудно е да бъдеш бог", 1964 г.:
Там, където тържествува сивотата, на власт винаги идват черните.
Грамотен си? На кол да те побият! Стихове пишеш? На кола! Таблицата за умножение знаеш? На кола – твърде много знаеш.
Зърното, като се изсипва от чувала, не пада на равен пласт, а образува конична пирамида. Всяко зрънце се закрепва за другото, опитвайки се да не се търкулне надолу. Така е и с човечеството. Ако искат да са нещо цялостно, хората трябва да се захващат един за друг, неизбежно образувайки пирамида.
Говорим, все едно че ние измисляме нещата. В действителност всичко е отдавна, отдавна измислено. Някой отдавна, отдавна е измислил всичко, сложил го е в сандък, заключил го е и си е отишъл…
Не ни трябват умни. Нужни са ни верни.
...
„Грозните лебеди", 1967 г.:
Страшно е? Неуютно? Така и трябва да бъде. Бъдещето се създава от теб, а не за теб.
Животът е болест на материята, а мисленето – болест на живота.
Вълчицата казва на своите вълчета: „Хапете като мен“, и това е достатъчно, и зайката учи своите зайчета: „ Скачайте като мен“, и това също е достатъчно, но човек учи детето си: „Мисли като мен“, а това вече е престъпление…
Именно това, което е най-естествено, най-малко подобава на човека.
Бъдещето е внимателно обезвредено настояще.
...
"Приказка за Тройката", 1968 г.:
В наши дни по канцелариите са се настанили едни хора, дето спят с отворени очи...
Може би Homo sapiens има връзка с разума, не повече от кобрата очиларка с широко разпространеното оптично устройство?
Народът няма нужда от нездрави сензации. На народа му трябват здрави сензации.
...
"Пикник край пътя", 1972 г.:
Точно така е - парите са нужни на човека, за да не мисли никога за тях.
Аз съм животно, виждаш, че съм животно. Нямам думи, не са ме научили да говоря, не умея да мисля. Но ако ти всъщност си такъв всемогъщ, всесилен, всеразбиращ... вземи, че се намеси! Надзърни в душата ми, зная - там има всичко, което ти трябва. Трябва да е там. Душата си никога никому не съм продавал! Тя си е моя, човешка! Изтегли от мен това, което искам - та нали е невъзможно да искам нещо лошо! Проклето да е всичко, не мога да измисля нищо повече от тези негови думи: "Щастието е дар за всички и нека никой не си тръгва обиден!"
...
„Бръмбар в мравуняка”, 1979-1980 г.:
Най-различните катаклизми - глобална пандемия, световна война или даже геологична катастрофа - изкарват на повърхността една и съща гнъсна пяна: ненавист, зверски егоизъм, жестокост, която изглежда оправдана, но всъщност няма никакви основания...
...
"Куца съдба", 1986 г.:
В наше време няма време да обичаш: автобусите са претъпкани, в магазините има опашки, детската градина е на другия край на града, трябва да си много млад и много безгрижен, за да си способен на любов. А днес обичат само възрастните двойки, успели да се поддържат заедно четвърт век, да не потънат в жилищния въпрос, да не озвереят от милиардите всеразяждащи малки неудобства, с любов да си поделят властта и задълженията.
Помислете, опитайте се да помислите какво можете да дадете на децата. Вгледайте се в себе си. Вие сте ги родили на този свят и ги осакатявате по свой образ и подобие.
...
"Понеделник започва в събота", 1965 г.:
Щастливите не се раждат, става се щастлив.
Сред тях никой не знаеше що е щастие и какъв е смисълът на живота. И приеха работната хипотеза, че щастието е в непрекъснатото познание на неизвестното, смисълът на живота – също.
Изображения: shoo.by, risk.ru, shatilin.com