Мой мили,
защо ми липсват пролетни цветя,
подхождащи за свежата ти възраст!…
Тъй както и за вашата, девойки,
понесли върху гранки непорочни
напъпили моминства! Где сте вие,
цветя, които Прозерпина пръсна,
когато влюбеният бог на ада
я грабна в колесницата си; вие,
о, нарциси, предварващи цвъртежа
на мартенските лястовички; вие,
свенливи теменужки, надарени
с дъха на Афродита и с мъха
на клепките Юнонини; и вие,
иглики бледи, вехнещи в моминство,
не зърнали жениха Аполон
във жарката му сила (както често
с момите става!); где сте вий, лалета
вий, кринове, кандилки, перуники?
О, как ми трябват те, венец да свия
за тебе, мили, цял да те обсипя,
мой скъпи!
От „Зимна приказка”, Уилям Шекспир, превод Валери Петров
Изображение: The Flowers of Shakespeare (c 1835) by Clara Maria Pope