„Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война.“
Елиас Канети е немскоезичен писател, роден в България, от сефарадско-еврейски произход. Роден е в гр.Русе, родът му може да се проследи назад до 15 век, когато предшествениците на родителите му са прогонени от Испания. Майчиният му език е ладинският. Родът на баща му се мести от Османски Одрин в Русе. Дядо му и баща му развиват успешен търговски бизнес там. Майка му е от най-старите сефарадски родове в България - Ардити, който род е сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Родът на Ардитите може да се проследи назад до 14 век, когато са работили като съдебни лекари и астрономи при Арагонския кралския двор на Алфонсо IV и Педро IV.
Прекарва детските си години в Русе. Баща му внезапно умира през 1912 г. - според Канети това става при вестта за избухването на Балканската война. Семейство Канети се мести в Лозана и после във Виена. Получава Нобелова награда за литература,като австрийски писател, през 1981 г. за спомените си „Спасеният език“.
Днес разликата се състои в това, че всичко се фотографира. Ни една мизерия вече не може да бъде укрита. Цялата мизерия е станала достояние на всички. Но това означава само, че всички по-лесно свикват с нея.
Колкото повече продукти, толкова по голяма нужда от потребители.
Всичко, което може да се яде, става обект на властта.
Никой никога в действителност не е вярвал, че гледната точка на мнозинството, която е спечелила при гласуването, е едновременно и най-разумната.
Най-добрият човек не би бил онзи, който се нуждае от най-малко, а онзи, който подарява най-много от онова, което му е необходимо.
Човек казва, че иска да стане по-добър, а всъщност само иска да му е по-леко.
Добър би могъл да бъде само оня, когото никъде не смятат за добър. Така този, който още като дете винаги е искал да го наричат добър, в действителност никога не може да стане. Маскараден костюм за доброта няма и тя не понася никакви аплодисменти.
Законът за съответствията в психическия живот – не можеш да сториш другиму нищо, колкото и потайно да е то, без същото да се случи и на теб. Не е изключено възмездието да се съдържа още в самата форма на нашите постъпки.
Почетните места са за слабоумните. По-добре е човек да живее в срам, отколкото в почести; никакви титли; свобода на всяка цена – на мисълта. Почестите се окачват като ковьори пред очите и ушите. Кой ли още вижда; кой чува; в почести се задушават мечтите и изсъхват плодоносните години.
Постигналият успехи вече чува само аплодисментите. За всичко останало е глух.
Никога още не съм чувал някой да е нападал властта, без да я иска за себе си, и в това отношение най-ужасни са религиозните моралисти.
Властта на по-дълбоко, животинско ниво, е по-добре да се нарича насилие.
Богатият събира стада и камари. Хората не го вълнуват – достатъчно му е, че може да ги купи. Властелинът събира хора. Стадата и камарите са му безразлични или му трябват за придобиване на хора. Знаменитостта събира хорове. Тя иска да слуша в тях своето име.
Мнозина биха живели по-дълго, ако имаха по-малки съкровища.
Страстните ласкатели са най-нещастните от всички хора. Сегиз-тогиз ги обзема дива и безмерна омраза към съществото, което дълго са ласкали. Те нямат власт над тази омраза; за нищо на света не могат да я обуздаят; огъват се пред нея като тигри пред кървава стръв. Това е учудваща гледка – човекът, който по-рано е намирал само думи на сляпо обожание за жертвата си, взема всяка от тях обратно, ругаейки го със същата необузданост. Не забравя нищо от това, което някога е могло да зарадва другия. Обзет от безумна ярост, той ревизира списъка на предишните си радости и прецизно ги превежда на езика на омразата.
Лекарят от добро общество за всеки свой пациент изнамира особена болест.
Мразя почитанието на историците към нещо, само защото то се е случило, техните фалшифицирани, вредни критерии, тяхното безсилие, лазещо по корем пред всяка форма на власт. Какви царедворци, ласкатели, вечно користни адвокати!
Човекът е животно, забелязващо, че убива.
За чужди не тъгуват.
Най-ужасната тълпа, която можете да си представите, би се състояла само от познати.
Нощем, в тишината, когато всички, които той добре познава, спят, той става по-добър човек.
Някои неща се казват, за да не могат да бъдат казани никога вече. Такива са дръзновените мисли; повторят ли се, дръзновението им умира. Мълнията не пада два пъти на едно и също място. Напрежението й е голямо, но светлината мимолетна. Там, където пламне огън, вече няма светкавица.
Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.
Всеки въпрос е нахлуване.
Умен е този отговор, който прекратява въпроса.
Би трябвало да можеш да се изразяваш с толкова малко изречения, както Лао-Дзъ или Хераклит, и докато не можеш, значи действително нямаш какво да кажеш.
Заплахата живее във всяка една заповед.
Заповедта е по-стара от езика, в противен случай не биха го разбирали дори кучетата.
Известно е, че хора, действащи по заповед, са способни и на най-ужасни постъпки.
Насаме със самия себе си човек не може да попадне под властта на заповедта.
Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.
Цинизъм: да не очакваш от никого да е нещо повече от теб самия.
Колко е лесно да се каже: „Намерѝ себе си!“ Какъв страх, ако това наистина се случи!
Човек винаги се е вслушвал в стъпките на другите хора – те са го интересували очевидно повече, отколкото неговите собствени.
Най-ужасните хора са тези, които знаят всичко и вярват в това. Но най-трудното е да не тормозиш другите с това, което поправяш у самия себе си.
Светец е онзи, който е успял сам да насочи срещу себе си всички нравствени изпитания. Но мъдрец е онзи, който е престанал да се самоизмъчва, който знае, че съвършенство няма и е престанал да се въодушевява от него.
Сатирикът променя естеството на наказанието. Сам определя себе си за съдия, но няма никаква мярка. Неговият закон са произволът и преувеличението. Бичът му е безконечен и стига и до най-отдалечените миши дупки. Оттам измъква онова, което ни най-малко не го засяга, и шиба, сякаш има да си отмъщава за неправда, която са му сторили. Въздействието му се крие в неговата безогледност. Себе си той никога не подлага на проверка. Щом се провери, с него е свършено, ръцете му отмаляват, бичът се изплъзва от тях.
Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.
В напразната си надежда една-едничка грозна жена връща стойността на поевтинялата любов.
Тя се омъжи, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.
Свободата е всяко ново лице, преди да посмее да те заговори. Свободата е всеки човек, който не те познава. Свободата е кръг от хора, който още не се е стеснил, в който не се заглушаваш. Свободен си, докато не влизаш в сметките на другите. Свободен си там, където не те обичат. Главната причина да не бъдеш свободен е твоето име. Онзи, който не го знае, няма никаква власт над теб. Но все повече хора ще го знаят: да се запазиш свободен от тяхната сплотена сила, е почти недостижима цел на живота ти.
Той стана жертва на наблюдателите. Щом усети погледите им, насочени към себе си, той се превърна във всичко онова, което виждат те.
Да се нахвърляш срещу преуспяващите? Излишно, та те носят успеха в себе си като гниене.
Най-елементарният човек е онзи, комуто са се сбъднали всички желания.
Той има безсърдечните очи на човек, обичан прекалено много.
Най-голямото ми желание е да видя как някоя мишка яде жива котка. Но преди това трябва достатъчно дълго да си е поиграла с нея.
Оръжието трябва да е такова, че по-често и неочаквано да се обръща срещу този, който го използва.
Който не вярва в Бог, той приема цялата вина за този свят върху себе си.
Ами напълно е възможно Бог не да дреме, а да се крие от страх пред нас.
Всеки човек е център на света, точно така - всеки; и светът именно затова е ценен, защото е пълен с такива центрове.
Човечеството като цяло вече никога няма да може да смали своите претенции.
Всички неща, които човек е забравил, крещят за помощ в мечтите му.
Съществуват неща, които човек не може да каже никому, дори на най-близкия си, защото се срамува от тях. Не е хубаво, ако изобщо не се споделят, не е хубаво, ако потънат в забрава.
Човекът е събрал мъдростта на всички свои предци, а вижте какъв глупец е той!
Снимки: bg.wikipedia.org, hd.se