„Едва ли в чехословашката, пък и в цялата световна литература има писател с такава странна съдба като Ярослав Хашек. Едва ли друг човек на перото е бил така хулен и клеветен приживе и след смъртта си от заклетите си противници и така горещо обичан от още по-заклетите си приятели и почитатели. А надали има и друг писател, около чиято личност да се носят толкова легенди, така че вече е твърде трудно да се отдели истината от измислицата. В това отношение бихме могли да сравним Хашек само с Байрон и Хайне, също като него дълго време считани за чужденци в собствената си родина, също като него всепризнати майстори на сатиричната литература.Романът „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“ е признат за една от най-хубавите сатирични книги на световната литература, а името на неговия автор е известно и в най-отдалечените кътчета на земята, където има хора, обичащи смеха. Йозеф Швейк е легендарен образ и крачи по планетата редом със Санчо Панса, Фигаро, Хъкълбери Фин и Остап Бендер и винаги во веки веков ще разсмива тия, които искат и могат да се смеят, и ще предизвиква негодувание и страх у лицемерите, тираните и у всички негодници, които ненавиждат смеха и го преследват. Защото където има смях, има и правда.“ – Петър Незнакомов

Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.

В лудницата, както и в парламента, всеки говори каквото му дойде наум.

Не е на добре, когато човек изведнъж започне да философства - това винаги намирисва на делириум тременс...

Най-хубавото в този живот е да се правиш на идиот.

Наистина, уважаеми господине, мога още веднъж да повторя, че думата „надявам се“ дава сили на човека в борбата му с живота. Вие също не губите надежда. Колко хубаво е да имаш определен идеал, да си невинно, чисто създание, което дава пари назаем срещу полица и се надява, че ще му ги изплатят навреме. Да вярвате, непрекъснато да вярвате, че ще ви изплатя хиляда и двеста крони, когато аз нямам в джоба си дори и сто.

Не знам защо тези лунатици са толкова ядосани, че ги държат в лудницата. Тук има свобода, за която дори социалистите не са и мечтали.

Великата епоха се нуждае от велики хора. Съществуват незнайни герои, скромни, без славата и историята на Наполеон. Ако анализираме техния характер, той би затъмнил славата на Александър Македонски. Днес из пражките улици вие може да срещнете опърпан човек, който сам дори не съзнава каква голяма роля е изиграл в историята на новата велика епоха. Той си върви скромно по пътя, не безпокои никого, не го безпокоят журналисти, които да го молят за интервю. Ако го попитате как се казва, той ще ви отговори простичко и скромно: „Аз съм Швейк…“

На света има и непризнати, скромни герои, неизвоювали си Наполеоновата слава.

Скромността краси мъжа, но истинският мъж не носи украшения.

След разврата и оргиите винаги идва моралният махмурлук.

Швейк зачете:
– „Последното помазване се извършва по следния начин: свещеникът помазва сетивните органи на болния и същевременно чете следната молитва: «Чрез това свято помазване и със своето преблаго милосърдие нека бог ти прости всичко, което си прегрешил чрез зрение, слух, обоняние, вкус, реч, осезание и ходене.»“
– Бих искал да зная, Швейк – обади се фелдкуратът, – как може да прегреши човек с осезанието си; можете ли да ми обясните?
– По най-различен начин, господин фелдкурат; човек например може да пипне нещо в чужд джеб. Или пък на танцова забава – нали ме разбирате какво може да се случи на танцова забава?
– А чрез ходене, Швейк?
– Когато човек започне да се тътри, за да го съжаляват хората.
– А чрез обоняние?
– Когато някой каже на някого, че смърди и че не може да го понася.
– А чрез вкус?
– Когато някой вкуси забранен плод.
– А чрез реч?
– Това вече върви заедно със слуха, господин фелдкурат. Когато някой се раздрънка много и когато друг го слуша.

"Лайно", каза той, колкото да завърже разговор.

От стените на полицейското управление се носеше духът на чуждата на народа власт.

На всичко трябва да се гледа безпристрастно. Всеки може да сгреши, а ако започнеш прекалено дълго да мислиш за нещо, навярно вече грешиш.

Общо взето…всичко в армията смърди на гнило…Героите не съществуват. Само добитък за колене, а касапите са генералите. Но накрая всеки ще се разбунтува и ще стане хубава каша. Да живее армията! Лека нощ.

Той тичаше след нея 2 седмици и винаги се връщаше бесен от телеграфния офис, като казваше за нея: „Тя е курва. Не иска да спи с мен“.

– Исус Христос също е бил невинен – каза Швейк – и все пак са го разпнали. Кой ти бръсне невинните. Никога, никъде, никой не ги е бръснал.

Снимки: Alchetron, Jew's News