„Пропади ты пропадом,
Белый снег,
С твоей лживой проповедью
В белый свет…”
(От „Бял сняг”)
Обаятелен човек и интересен събеседник с проницателен и озаряващ ум. Така описва академик Лихачов поета Валентин Лукиянов. Човешката му съдба свършва на 51 години - той си отива недочакал да види издадена нито една своя стихосбирка. След смъртта му, неговата съпруга събира стиховете му в книгата „Бял сняг”. Валентин Лукиянов става популярен с шеговитите си писания и афоризми, публикувани в много вестници и списания. „Съвременната литература аплодира своите нови открития - уморихме от толкова много открития и нови автори. Но непознатото творчество на Лукиянов честно ни показва, че дори в най-неблагоприятните времена, всяка съдба се определя от силата на личността. Ръкописите не горят. И нека не забравяме, че афоризмите са дело не само на хумористите, а на философите и мислителите”, споделя Дмитрий Лихачов за Лукиянов. Ето някои от неговите афористични творения.
Щастието не се усмихва на хумористите.
Бракът – система на двамата срещу единия.
Любовта към родината не предполага взаимност.
Крадящите формата намират и съдържание.
Не изпитвай жените – няма да издържиш.
Не всички дълбоко вярващи са дълбоки.
По върховете на духа не пасат овце.
По-добре по-малко, отколкото никога.
Не всеки мъдрец е доволен от простотата.
Всяко възкресение е преждевременно.
Мисълта тича напред, безумието я гони по петите.
Не разтваряй кръга – току виж се окаже спасителен пояс.
Роденият да живее не може да съществува.
Щастливата звезда за мнозина се превръща в кръст.
Унищожението тръгва от нищожните.
Зад всеки герой стои автор.
Няма нищо по-възможно от невероятното.
Те искат да ядат, а аз - да бъда.
Афоризмът е форма на справедливостта, парадоксът - справедливост на формата.
Мъжът за жената е загадка, а жената за мъжа - тайна.
Бойте се от бездарните, които носят дарове.
Каквото при таланта е средство, при посредствеността е цел.
Всичко няма дори във Вселената.
Глупакът не може да промени своето мнение, защото то е чуждо.
Изяждат винаги против желанието.
Безезичните намират общ език.
Кажи ми кой съм и ще ти кажа кой си.
Удоволствието лишава човека от щастие.
Търпение - надеждата на безнадеждните.
Звездите се стремят една към друга.
Който не е способен на нищо, е способен на всичко.
Най-смешните страни са и най-слабите.
Родното небе за твореца е по-скъпо от седмото.
Не заемай чуждото място - ще вземат твоето.
Общият сбор на бездарията е равен на нула.
Източник: aforism-x.narod.ru
Картина: Валентин Губарев
