"Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!" И аз спирам и рисувам ~ Доньо ДОНЕВ

Спомен за големия наш художник и аниматор, роден на 27 юни 1929 година

Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: "Казаха да не казвам от кого е." Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от "Тримата глупаци". Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже: "Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!" И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам.

Моята голяма любов е анимацията и след като ме отрязаха от там... Не се оплаквам от това, че съм пенсиониран, защото добре знам каква е ситуацията в киното ни. Но много ме огорчи това, че филмите ми вървят навън и някои хора печелят зад гърба ми.

Има една карикатура, която много нашумя - с политиците, дето си бъркат в задниците - казва се “Ситно нашенско”. Идеята за нея ми я подхвърлиха като реплика в кръчма. Един човек ми каза: “Бате Донее, бате Донеее… Виждаш ли ги к’во правят ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, ама не знае, че и на него са му го сложили…”

У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството. Принизява се вкусът на хората. Появиха се разни “пиратки”, “тигри”, “каналета” и т. н. Галериите са пълни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени “вокални състави”. Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен…

Умна държава, умни хора, обаче скапано живеем.

След 10 ноември се закриха всички клубове. Според мен това бе продиктувано от страха интелигенцията да не се събира, да не общува, да не обменя информация, да не мисли. Известно е, че творците с това са опасни, те никога няма да извадят нож като мутрите. Аз постоянно имам нужда да се събирам с колеги, за да ми олекне на душичката. Липсата на възможност за общуване сред творците е гибелна за изкуството. Ето, вижте какво става - някои хора забогатяват страшно, толерират престъпността, защото понякога участват в нея. На никъде отива тази страна.

Аз съм дефицитен кадър и трудно ми разрешават да напускам София. Като паднаха визите, мога да отида и до Родопите, да се разходя, по Пирин да се кача. Защото за Европа ще трябват пари, както разбрах.

Навремето имах една карикатура - тогава стрижеха брадите и косите, дългите - направих една машинка за стригане с пагони на старшина и не ми я пуснаха никъде. Сега такава, ако направя, може и да ми я пуснат.

Да търсим благородство в лъжата. Защото трудно може да се намери благородна лъжа.