Владимир НАБОКОВ – ЛОЛИТА
Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.
Албер КАМЮ – ЧУЖДЕНЕЦЪТ
Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Получих телеграма от приюта: „Майка почина. Утре погребението. С най-добри чувства.“ Това нищо не говори. Може да е било вчера.
Рубен Давид Гонсалес ГАЙЕГО – Бяло на черно
Аз съм герой. Лесно е да си герой. Ако нямаш ръце или крака – ти си герой или покойник. Ако нямаш родители – надявай се на собствените си ръце и крака. И бъди герой. Ако нямаш нито ръце, нито крака, а си се изхитрил да дойдеш на тоя свят сиротен – край. Обречен си да бъдеш герой до края на дните си. Или да пукнеш. Аз съм герой. Просто нямам друг изход.
Александър ПОЛЯРНИЙ – Приказка за самоубийство
Прочети. Забрави. И живей, както си живял преди.
Erlend LOE – MULEUM
Ние падаме.
Обичам те.
Прави всичко, което обичаш.
Татко
(SMS по време на гибелния полет на самолет през април 2005 г., Централна Африка)
Патрик ЗЮСКИНД – ПАРФЮМЪТ
През осемнадесети век във Франция живееше един човек, комуто с право отредиха място сред най-гениалните изроди на тази не съвсем бедна откъм гениални изроди епоха. Нека ви разкажа неговата история. Наричаше се Жан-Батист Грьонуй и ако за разлика от имената на други гениални чудовища като маркиз Дьо Сад, Сен-Жюст, Фуше, Бонапарт и прочие името му днес тъне в забрава, то не е защото Грьонуй отстъпваше на тези тъмни люде по самомнителност, презрение към човешкия род, безнравственост, накратко казано – по безбожие, а защото неговият гений и единствената му амбиция се ограничаваха в област, която не оставя дири в историята – в летливото царство на миризмите.
Габриел Гарсия МАРКЕС – Любов по време на холера
Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов. Доктор Хувенал Урбино го долови още с влизането си в тънещата в сумрак къща, където бе дошъл по спешност, за да се заеме със случай, който за него от години бе престанал да бъде спешен. Изгнаникът от Антилските острови Херемия де Сент Амур, инвалид от войната, фотограф на деца и негов най-въодушевен противник на шах, бе намерил спасение от терзанията на паметта в па̀рите на циановия аурит.
Александър СОЛЖЕНИЦИН – Раково отделение
Раковото отделение носеше номер тринадесети. Павел Николаевич Русанов не беше и не можеше да бъде суеверен, но нещо трепна в него, когато в болничния му лист написаха: „Тринадесето отделение“. На никого не би хрумнало да нарече тринадесето някое травматологично или вътрешно отделение.
Източник: Cameralabs.org