Спонтанно и в екстаз от френския писател, с цитати от неговите „Разкази под екстази”
Човек трябва да живее с 800 км в час и веднага след това да умре с мозък, размазан като сперма по предния капак. Да живее с 800 км. в час, за да няма време да чуе края на хита от това лято. Да бъде един вечно ненаситен метеорит, от който никой няма да има време да се възползва. И преди всичко да привлече върху себе си всички най-идиотски опасности, особено когато е облачно.
Стига сме гледали как се разпада нашият живот: по-добре нека да съсипем живота на другите. Животът трябва да тече единствено в сегашния момент. Утрешният ден няма никакво значение, стига да е по-лош от днешния.
Каква е разликата между това да обичаш и да се преструваш, че обичаш, при положение че успееш да излъжеш самия себе си?
Сънувах сън, сънувах свят, изпълнен с ярки цветове и момичета с бронзови трапчинки; мелодии от детството ми звучаха в заглъхналите ми уши; отгоре се сипеше слънце. Сънувах, че вървя към теб и ти ме хващаш за ръката. Сънувах, че сърцето ми се изчервява, че двамата тичаме сред гора от лилии, а птиците разцъфтяват. Сънувах любовта и се влюбих в този сън.
Да заминеш – ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят.
Мамка му, импровизацията е голямо наслаждение! Досущ като живота, вечерта завършва добре само ако е започнала зле.
Аз съм един нещастен бедняк и следователно беден нещастник. От онези, с които не ти се и седи. От онези, които ги наричат по малко име с „господин“ отпред, както се полага на слугите. Моята съдба никога не е приличала на площад „Конкорд“, а прилагателни като „сияен“ и „бляскав“ са запазена марка на други. Пия, за да забравя, че съм забравен.
Никога не съм бил влюбен, никога никого не съм докарвал до оргазъм. Любовта струва скъпо, а аз все нямах пари. Дебел съм, пръстите, с които стискам волана, са космати и подпухнали, като на нищо и никакъв шофьор. Баща ми непрекъснато ми повтаряше, че съм бил некадърник, а аз направих каквото можах да излезе прав.
Човек може и да не се е появил на този свят, за да бъде сам, но си е такъв: дори когато е женен, човек си остава сам и изоставен на една планета, която се носи в междузвездното пространство със скорост 29,79 километра в секунда. Човек се ражда, тича, бърза да живее, чете книги, ходи на кино, страда, закусва, умира. Понякога междувременно може и да му се стори, че не става за вечен ергенски живот. В такива случаи рискува да се влюби, сиреч да излъже една красива жена, както и самия себе си. Ще се ожени, ще се размножи, ще прави цветни снимки в опит да обезсмърти мимолетното. Колко трогателна е усмивката му върху тези снимки. Държи в ръце розово бебе, което все още не знае, че и то в един момент ще остане самотно. Стиска ръката на своята съпруга (дали за да й попречи да избяга, или в търсене на упование за себе си?).
Ергените миришат лошо, защото няма жена, която да им каже да се изкъпят. Често един ерген може да се познае по това, че дъха на вино. Той е небръснат, липсва му копче на ризата, която при това вони. Ергенът предизвиква съжаление у всички, с изключение на женените мъже, които си въобразяват, че е свободен, докато в действителност той е просто отчаян.
Няма съмнение, че жененият мъж греши, като завижда на ергена, но нищо не може да направи, това чувство е непреодолимо. Той си мечтае как би свалил всички жени на света и е убеден, че ергенът само това прави, че за него животът представлява един безкраен уикенд по италиански, изпълнен с целувки навсякъде, остроумни диалози, нови пози и сластни послания по гласовата поща. Той дори не подозира, че ергените всяка вечер се прибират у дома с празни ръце, освен ако не членуват в някой ергенски клуб (и то ако са на мода, а това не трае вечно). Най-доброто доказателство, че ергените са досадни е, че жените не ги харесват: те предпочитат да свалят съпруга на най-добрата си приятелка.
Аз лично не живея сам, защото съм слаб. Нямам смелост нито да остана сам, нито да се оженя. Съществува една зона на артистична неяснота между угнетителното ергенство и скучния брак: нека я наречем щастие.
Избрано от „Разкази под екстази” на Фредерик Бегбеде
Снимки: rtl.fr, lemonde.fr
