Из писмата на Дякона

Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер - когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели. Вечер додето ще легнем, той пее; сутрин щом си отвори очите пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички страдания”.
Христо БОТЕВ в писмо до Киро Тулешков, ноември 1868

(„Васил Левски и Христо Ботев“, 1976, Александър Поплилов)

Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род. 
Из недовършената римувана автобиография, тефтерчето на Васил Левски

Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
До Ив.П. Кръшковски, 20.VI.1871 г.

Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си.
До Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.

Без революция сме загубени во веки веков. 
До комитета в Карлово, 16.I.1872 г.

Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. 
До Л. Каравелов, 25.VII.1872

(„Васил Левски в бурята“, Жечко Попов)

Време за помагане е сега – закъснелите не ще бъдат наши приятели. 
До богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.

Времето е в нас и ние сме във времето. 
До Панайот Хитов, 10.V.1871 г.

Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! 
Писмо до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.

Дела трябват, а не думи. 
До Л. Каравелов, 27.I.1872 г.

Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия 
Протоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София 5-9 януари 1873 г.

И не забравяйте – времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

(„Губя само мене си“, 1987, Пламен Вълчев)

Картина (заглавна): Георги Данчов