„Да бъдеш наричан по някакъв начин, често означава, че си напълно друг.“
На първия августски ден, през 1815 година, е роден Херман Мелвил – писателят, който завинаги остава в историята на литературата с романа си „Моби Дик“. На пръв поглед това е роман за вманиачен капитан на борда на китоловен кораб, но всъщност е свръхчовешко произведение, представлявящо едновременно наръчник на китоловеца и дълбоко философска алегория за живота. Нито една сакрална или забранена тема не е пощадена в тази сурова и язвителна критика на света – Мелвил поглежда от необичаен ъгъл и създава сатирична картина на религиозните традиции, моралните ценности, литературните и политически фигури на деня.
При написването на „Моби Дик“ Мелвил е силно повлиян от Натаниел Хоторн – автор на „Алената буква“. Запознават се през 1850 г. и Мелвил силно се възхищава от психологическата дълбочина и готическата атмосфера на мрачна обреченост в творчеството на Хоторн. Затова и му посвещава „Моби Дик“.
Големите сърца изживяват понякога в един миг сбора на всички дребни страдания, които биват милостиво пръснати из целия живот на по-слаб човек.
Някои откровения се разбулват най-пълно в сумрак.
Не можем да живеем само за себе си. Хиляди нишки ни съединяват с останалите хора; и чрез тези нишки, тази връзка, нашите действия стават причини и се връщат към нас като последствия.
По-добре да се провалиш в неповторимостта, отколкото да успееш в имитацията.
Приятелство от пръв поглед, подобно на любов от пръв поглед, се смята за единствената истина.
По-добре да спиш до трезвен канибал, отколкото до пиян християнин.
Човек си мисли, че изричайки тежки думи, е изживял тежки неща.
Да знаеш как да остаряваш е майсторство на мъдростта и една от най-трудните глави във великото изкуство, наречено живот.
Истината е в делата, не в думите.
Този, който не се е провалял никъде, не може да бъде наречен велик. Поражението е истинското изпитание за величието.
Нека Америка похвали първо посредствеността на собствените си деца, преди да се възхити на отличието у децата на коя да е друга земя.
Да бъдеш наричан по някакъв начин, често означава, че си напълно друг.
Навикът – странно нещо! Какво ли не може да постигне навика!?
Няма качество в свят, в който няма контраст. Нищо не съществува само в себе си.
Няма нещо, което някой да не направи, по желание или принуда, ако му се плати.
Истинските места не можеш да намериш на картата.
Най-правилният подход към някои дела се състои във внимателно организирано объркване.
О, предчувствия и предупреждения! Защо не останете по-дълго при нас? Но дали вие, призраци, не сте по-скоро предсказания, отколкото предупреждения! И то не толкова предсказания, идващи отвън, колкото доказателства за това, което става в нас. Защото дори когато няма външни сили да ни принуждават, най-скритите подбуди в нашето същество продължават да ни тласкат напред.
Безкомпромисно изречената истина винаги има своите дрипави краища.
Надеждата е страданието на душата.
Снимка: andina.com.pe