Преподобният Йоан Синайски, известен като Лествичник, бил игумен на прочутия Синайски манастир “Света Екатерина” през VII век. Той е автор на известната в целия християнски свят книга “Лествица към рая”. Тя е преведена на старобългарски език още през Златния век на цар Симеон I, а после се разпространява и в другите славянски страни. В иконите, стенописите и миниатюрите „Лествица” е представена като дълга стълба от земята към небето. Макар предназначено за монаси, произведението е ръководство за всички християни и посочва пътя на духовната борба чрез аскетизъм. За тридесетте стадия на духовно развитие, като тридесет стъпки нагоре по стълбата, която ни води към добродетелта.
Ако връх на лакомията е това, че човек принуждава себе си да взема храна дори когато не иска да яде, то върхът на въздържанието е това - и при потребност от храна да измъчваме нашата невинна плът с въздържание.
Ако граница на блудството е това, когато някой проявява похотливост и към животните, и дори бездушните творения, то границата на чистотата се състои в това, към всички да имаме такова чувство като към неодушевените предмети.
Ако крайна степен на сребролюбието е това, когато човек не може да събира богатство или не се насища на него, то висотата на нестяжанието (отказ от придобиване на материални блага) се състои в това, да не щадим и своето тяло.
Ако крайна граница на унинието се счита това, когато някой и при пълен покой няма търпение в нищо, то връх на търпението справедливо се нарича това, ако човек намирайки се в скръб и притеснение да се чувства радостен.
Ако бездна на гнева означава това, когато човек и насаме се гневи, то дълбочината на дълбокотърпението се показва в човека тогава, когато той остава еднакво спокоен и в присъствие, и в отсъствие на онези които злословят.
Ако крайно тщеславие (самохвалство) се показва тогава, когато човек невиждайки при себе си никого, който да го похвали, проявява тщеславни постъпки (суетност), то признак на пълна липса на тщеславие е, че и в присъствие на други той никога не бива ограбван от тщеславна мисъл.
Ако знак на гибелта, т.е. гордостта, е когато някой се превъзнася и с малки и незначителни дела, то спасителният признак на смирението е да мислим смирено за себе си дори при големи начинания и съвършенства.
И ако знакът на пълното поробване от страстите се състои в това, че човек бързо се подчинява на всичко, което тайно се посява от бесовете, то считам за признак на светото безстрастие това, когато някой може истински да каже с Давид:
- Развратено сърце ще бъде прогонено от мене (Пс. 100:4), и не зная как то е дошло, защо е дошло и как си е отишло; към всичко това аз съм безчувствен, бидейки напълно съединен с Бога и надявайки се винаги да бъда с Него. Тъмнината не търпи появяването на светлината. Няма вече болест, когато се възвърне здравето. Когато се яви безстрастието, вече не действат страстите.
Който се е удостоил да бъде в това устройство, той още приживе, бидейки в плът, има в себе си Самият Бог, който го ръководи във всички думи, дела и помисли!
Източник: pravoslavieto.com
Изображение: Икона от XII-XIII век, манастира Св. Катерина на Синайския полуостров, Египет
* Йоан Лествичник, Георгий и Власий, новгородска икона от XIII век
