Страстен читател от дете, Томас Харди се превръща в един от най-големите майстори на характери и обстоятелства. Роден през 1840 година в английското селце Хайър Бокхамптън, той е потомък на старинен благороднически род. Научава се да чете и пише още на 5 години, а на 9 започва да посещава църковното училище. Родителите му го готвят за свещеник, но не това е пътят му. Любовта му към класическите езици го кара постоянно да се самообразова и да трупа нови знания. Дипломата по архитектура на младия и талантлив Харди и многобройните му работни пътувания изиграват неочаквана роля в бъдещите му творчески изяви. Той композира майсторски и симетрично своите литературни произведения, а световните събития на които е жив свидетел, чертаят пътя на вдъхновението му. Има ли място за човещина в студения капиталистически свят, къде са се погубили добротата и нравствените добродетели, какво ни готви бъдещето? Харди превръща обикновените си герои в ярки личности и разгръща цялата сила на човешките страсти. Автор е на 8 стихосбирки, над 50 разказа и 14 романа, сред които „Далеч от безумната тълпа”, „Тес от рода Д’Ърбървил“, „Невзрачният Джуд“, „Кметът на Кастърбридж”, „Уесекски поеми”.
„Нелепо нещо е войната!
Затриваш ти другар дори,
комуто дал си би храната,
или помогнал би с пари.”
(От „Човекът, когото убих”)
1840 ~ 1928
Всяка романтика приключва с брак.
Трудно е за една жена да определи чувствата си с език, създаден от мъжете, за да определя техните.
Понякога импулсът е много по-силен от преценката ни.
Песимизмът означава да играеш на сигурно. Това е игра, която не можеш да изгубиш – можеш само да спечелиш. Това е единственият начин да гледаш на живота и никога да не си разочарован.
Няма нищо по-коварно от еволюцията на обикновените прищевки, които се превръщат в желания.
Ако Галилей беше казал в рими, че Земята се върти, Инквизицията щеше да го пожали.
Моят аргумент е, че от войната става разтърсващо добра история, докато мирът е скучен за четене.
Веднъж загубено – загубено завинаги. Дали важи и за целомъдрието?
Нищо не е толкова странно, че да не се е случвало никога.
Щастието е кратък епизод в общата драма и болка.
Романът изразява впечатление, не аргумент.
Тишината е прекрасна за слушане.
Времето е кратко, а науката – безкрайна.
По-добре да имаш ограничен избор, отколкото никакъв.
Всички неща се сливат едно в друго – добро в зло, щедрост в справедливост, религия в политика.
* Портрет на Томас Харди от Walter William Ouless, 1922
Снимка: en.wikipedia.org