„Ако не те е срам от себе си от време на време, значи не си честен.”
Уилям Фокнър е прочут с педантично избрания си речник, творческия си гений, болезнената си чувствителност към етичното изграждане, нетърпимостта си към потребителското общество и буржоазните норми, войната, фашизма, расизма и маккартизма. Романите му дълго смущават критиците, които смутени от бруталните истини в тях, ги обявяват за „трудни”, „замъглени” и „дефектни”. Носител е на Нобелова награда, два пъти е награждаван с Пулицър и е считан за един от най-влиятелните белетристи на Америка.
По мое мнение е срамота, че по света има толкова много работа. Едно от най-тъжните неща на тоя свят е, че единственото, което човек може да върши в продължение на осем часа дневно, ден след ден, е работа. Не можете да ядете по осем часа на ден, нито пък да пиете по осем часа, нито да правите любов по осем часа – всичко, което можете да правите по осем часа, е работа. Което е и причината, поради която човекът прави самия себе си, и всички останали, толкова нещастни.
Най-добрата работа, която ми е предлагана някога, беше да стана съдържател на публичен дом. По мое мнение това е перфектната обстановка за работата на един артист. Тя му дава перфектна икономическа свобода; той е свободен от страх и глад; има покрив над главата си и никаква друга работа освен няколко прости сметки, както и да отива веднъж месечно, за да плати на местната полиция. Мястото е тихо в утринните часове, което е най-доброто време за работа през деня. Вечерта има достатъчно социален живот, ако той би имал желание да участва, за да не се отегчава; работата му придава известен статус в неговото общество; той няма никаква работа, защото мадам се грижи за счетоводството; всички обитатели на дома са жени, които го уважават и наричат „сър“. И може да нарича полицаите с малките им имена.
Ако се преродя, бих искал да се върна обратно като ястреб. Никой не го мрази, не му завижда, не го иска, няма нужда от него. Той никога не е загрижен или в опасност, и може да яде всичко.
Винаги мечтайте и се целете по-високо, отколкото знаете, че можете. Не се задоволявайте само с това да бъдете по-добри от съвременниците или предшествениците си. Опитвайте се да бъдете по-добри от самите себе си.
Целта не е да си по-добър от другите, целта е да бъдеш по-добър от себе си.
Всички ние не успяхме да реализираме мечтата си за съвършенство. Така че аз ни оценявам въз основа на нашия блестящ неуспех да извършим невъзможното.
Човек, който премахва планина, започва с пренасянето на малки камъни.
Не се страхувайте. Никога не се страхувайте да се изкажете в полза на честта, истината, състраданието и срещу несправедливостта, лъжата и алчността. Ако вие, не само в тази стая, но и в хиляди подобни стаи, го направите, не като клас и класове, а като индивудуалностти, мъже и жени, ще промените света.
Отказвам да приема края на човечеството. Лесно е да се каже, че човек е безсмъртен, защото ще издържи. Когато последният гонг на съдбата удари, когато последната скала се счупи, в последната червена, смъртна вечер, ще се чуе неуморим глас, който ще говори. Аз вярвам, че човекът не само ще издържи. Той ще победи. Не само защото има глас, който винаги ще издържи, но и защото има душа, способна на саможертва, състрадание и сила.
Моята идея е, че никой човек не е изцяло лош или изцяло добър. Всеки се опитва да бъде по-добър, отколкото е, и в крайна сметка успява.
Животът не се интересува от добро и зло. Дон Кихот постоянно избира между добро и зло, но в мечтите си. Той е бил луд. Той се пренася в реалността само, когато му се налага да се справя с хора, които не може да определи като добри или зли. Тъй като хората съществуват в този живот, трябва да се посветят на това просто да живеят. Животът е движение, а с движението са свързани амбицията, властта, удоволствието. Човек трябва да черпи от силата на движението. Той е част от нея. Той се изкушава да определя кое е добро и кое е зло, защото моралът и съвестта го изискват от него, с цел той да може да живее със себе си, да се понася. Моралът и съвестта са дарове от Бог, които човека трябва да приема, за да получи правото да мечтае.
Живият е за предпочитане пред мъртвия, но никой жив или мъртъв не е по-добър от всеки друг жив или мъртъв.
Човекът е сбор от какво ли не. Задача с нечисти свойства, прилежно доведена до една неизменна нула: безизходица от прах и желания.
Артистът няма време да слуша критиците. Ония, които искат да бъдат писатели, четат рецензиите, а ония, които искат да пишат, нямат време да ги четат.
Четете всичко – боклуци, класици, и т.н. Вижте как те правят нещата. Както дърводелец, който работи като чирак, но изучава майстора. Четете! Ще го абсорбирате. Чак тогава започнете да пишете. Ако се справяте добре, ще го разберете. Ако не, изхвърлете материала през прозореца.
Никога не знам какво да мисля за нещо, докато не прочета какво съм написал по въпроса.
Съмнявам се, че хората постигат много, като се обединяват. Хората постигат неща под формата на индивидуален протест.
Няма такова нещо, като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това, би бил глупак, ако не го направи.
Да разливаш алкохол е като да гориш книги.
Човек може дълго време да живее с парите, които чака.
Едничкото, което едно бойно поле показва на човека, са неговите лични безумия и отчаяния, а победата си остава само една заблуда за философите и глупците.
Любовта или мъката са само едни небрежно закупени акции, чиито срок изтича щеш – не щеш и ги анулират без предупреждение, за да ги заменят с поредните облигации, които боговете са решили да пуснат в обръщение.
Човек вечно усвоява такива навици, за които после съжалява.
Не можеш да имаш свобода, ако не си я заслужиш и не работиш, за да я запазиш.
Няма нещо такова като „беше“ – само „е“. Ако „беше“ би съществувало, не би имало скръб и печал.
Миналото никога не умира. Дори не е минало.
Времето загива от цъкането на колелцата; спре ли един часовник едва тогава времето наново се съживява.
Между тъгата и нищото, избирам тъгата.
Снимки: thedailybeast.com, artsblog.dallasnews.com