Венцеслав Константинов е писател и преводач на художествена литература. Завършва германистика и философия в СУ "Св. Климент Охридски", а след 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет. Автор е на студии, есета, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Преводите му се съдържат в повече от 70 книги. През 1993 г. получава Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура във Виена. През 2006 г. е удостоен с наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество, а през 2013-та получава "Наградата на София за литература" за антологията "Великите немски поети от ХІІ до ХХ век".
Афоризмите, които споделяме от книгата му "Тайният живот на дъжда" (Сиела) са лаконични послания за истините в живота, а има ли рецепти за любовта и как разбират щастието мъжете и жените, прочете сами.
МЪЖЕ, ЖЕНИ – "Аз, мъжът!" – "Ние, жените!"
Ако първата любов е и последна, това е или голямо щастие, или голямо нещастие.
В женската гръд мъжът търси майчината пазва.
В женски разговор не се споделят мисли, а настроения.
В кучето мъжът намира вярност, жената – обич.
Влюбеният се смее наяве и плаче насън.
Вместо "Заливът на мечките" жената прочита "Заливът на мечтите".
Всички разведени жени дават брачни съвети.
Вълните на любовта все някога ще те изхвърлят на брега – може би жив.
Горделивата жена превръща мъжа си в нищожество и после си търси любовник.
Горделивият мъж превръща жена си в прислужница и после дели леглото със слугиня.
Грешката на мъжа разгневява, грешката на жената умилява.
Да мислиш за някого може да е по-вълнуващо, отколкото да живееш с него.
Жена с дете на скута – вечност в мига.
Жена, която жертва любовта си заради наука, не става учен.
Жената е вярна не на любовника, а на любовта.
Жената е доволна от покупките, мъжът – от продажбите.
Жената иска да е обичана, не просто уважавана.
Жената няма възраст, а минало.
Жената смята за своя задача да превъзпита мъжа.
Женомразецът търси погледите на жените, за да се увери в правотата си.
Женската интелигентност действа на мъжа или смразяващо, или възпламеняващо.
Живееш без вяра и надежда... Но как да се откажеш от любовта?
За жената любовта е роман, за мъжа – афоризъм.
Завоюването на много жени прикрива страха от загубата на ЕДНА.
Изкуството на раздялата е по-трудно от изкуството на прелъстяването.
Изоставената жена отмъщава чрез децата си.
Късата пола издължава мъжките погледи.
Любов: да сънуваш съня на другия.
Любовен триъгълник: мъж, жена, куче.
Любовната мъка преминава за толкова дни, колкото е траело очарованието.
Любовта е виното в сватбата на Живота.
Младоженката уверява, че никога не е била с мъж, почти никога.
Мъжът жали за изгубените възможности, жената – за изгубената младост.
Мъжът не ражда – той е временен, и затова безогледен.
Мъжът опростява сложното, жената усложнява простото.
Мъжът разбира от живота само толкова, колкото му позволят жените.
На младини несподелената любов ранява, на старини – убива.
Най-зли са жените, с които се разделяме.
Най-нежният мъж: уловеният в изневяра...
Няма по-любопитно същество от погрешно целуната бабичка.
Общото между мъжете и жените: и едните, и другите смятат, че между тях няма нищо общо.
От нещастна любов се става или компаньонка, или поетеса.
Преситената от култура жена харесва вулгаризми.
Умната жена разбира всичко – освен себе си.
Усмивката на жена, която не проумява нещо, е загадъчна.
Снимка: darl.eu