Дългото пътуване към самите нас, прекосява бойното поле на живота и ни среща с много врагове. За най-силния противник, споделено от френския творец Бернар ВЕРБЕР в „Книга за Пътя”.
Ето и твоя седми противник. Това е някой, който трябва да приемеш на сериозно. Това е най-ужасният ти враг. Той прилича на теб. Притежава всички твои лоши страни. А също и всички качества. Това си ти самият. Винаги си имал конфликти със себе си. Ето чудесен повод да се справиш с тях. Срещу теб, не можеш да се измъкнеш. И без бой с мечове, нито надпревара с хумор. Той ти предлага една игра на карти. Сядате от противоположните страни на една маса. Той държи карти, досущ като твоите. Образи от миналото застават на мястото на обичайните рисунки. Той разполага картите си на ветрило, поглежда те лакомо и бавно изтегля една. Обръща я. Виждаш един болезнен спомен, който си се постарал да забравиш. Твой ред е да сложиш карта. Той разбира, че ти ще теглиш от по-приятните моменти, и те контрира с по-силни карти. Избира най-ужасните ти спомени. Оголи се. Това ще го принуди също да се оголи, за да засили залога. Повече никакви подаръци от негова страна. Вади картите, показващи подлостите ти, страховете ти, неблагодарностите ти, безразличието ти към страданието на другите, мързела ти, твоите предателства. Ти му показваш най-ужасните си рани, докато той вече няма с какво да те контрира. Неудобно му става от лекотата, с която гледаш на себе си. Казваш му, че ти лично не се упрекваш в нищо вече. Това е чудесен повод да се сдобриш със себе си. Той обръща масата и хвърля картите на земята. Протягаш му ръка и му предлагаш оттук нататък да сте приятели и нищо да не предприемаш, без съгласието между теб и теб.
Снимки: Le Parisien, заглавна - © Denis Félix - clairdeplume.files.wordpress.com