Ценни мисли за човека от Учителя Петър ДЪНОВ
Постигнатият път, изгряващата истина и постигнатият живот са за мъдреца радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта.
Мисли върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее нагоре и върху светлината, която свети навсякъде.
Хлябът, слезнал от небето, е за сърцето, мисълта - за ума, а работата - за човешкия дух.
Мислете върху изворите на живото, на знанието и свободата.
Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта.
Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта.
Туй, което не се губи , е дрехата на Истината.
Изгряващата звезда показва красотата на нощта.
Изгряващото слънце показва славата на деня.
Туй, което носи съблазън и радост, поле се казва.
Туй, което носи опасност и чистота, планина се казва.
Туй, което задоволява душата, е Любовта.
Туй, което задоволява духа, е Мъдростта.
Туй, което осмисля всичко, е Истината.
Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие. Тъмнина за силните, светлина за слабите, скръб за здравите, радост за болните. Здравият да се радва на скърбите си, а болният - на радостите си.
Младостта е дреха на живота.
Светлината е дреха на знанието.
Свободата е дреха на здравето.
Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод.
Не търси това, което не ти трябва.
Не носи това, което не те задоволява.
Бъди всякога свободен и никога не се впрягай.
Тури хомота на почивка, а силата си на работа.
Постави страха слуга на разума си.
Постави милосърдието помощник на сърцето си.
Дружи с това, което не остарява - Любовта.
Дружи с това, което не потъмнява - Мъдростта.
Дружи с това, което не се ограничава - Истината.
Начало на всички неща е Духът.
Начало на Духа е Любовта.
Зенитът на Духа е Мъдростта.
Краят на всички неща е Истината, която носи свобода.
Край има само там, дето престават всички противоречия.
Начало има само там, дето всичко е в съгласие.
Светът е това , в което всичко се проявява.
Търси произхода на всички неща, за да намериш истинския Бог в душата си. Той се нарича силният в силните и силният в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите. Той прониква всичко. Дето е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата. Той е великата безопасност на всичко.
Скръб е това, което не се разбира.
Радост е това, което се разбира.
Това, което се сее, е радост.
Това, което не никне, е скръб.
Това, което се жъне, е знание.
Вода, която се сгрява и изстива, не е вода.
Вода е това, което нито се сгрява , нито изстива.
Туй, което не се хваща, е светлина.
Туй, което не се разбира, е любов.
Туй, което не се постига, е свобода.
Неуловимото е светлината.
Неразбраното е любовта.
Непостижимото е свободата.
Не ставай преждевременно врата за света, защото всички ще минават през нея. Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват. Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение.
Посрещай този, който слиза.
Изпращай този, който възлиза.
Търси това, което не губи сладчината си.
Търси това, което не губи светлината си.
Не се уповай на безсилието.
Търси общението на разумното.
Приемай този, който никога не е канен.
Нахрани този, който никога не е нахранван.
На сухо дърво не се качвай.
Търси нива, която е орана, градина, която е копана, и лозе, което е брано.
На път врата не поставяй.
На лед къща не съграждай.
Туй, което не се забравя, е вярно.
Туй, което се забравя, е преходно.
Глад без хляб се помни, с хляб се забравя.
Когато тръгваш, носи страха на гърба си.
Когато се спираш, носи любовта в сърцето си.
Храни обезсърчения, подигай падналия.
Обичай житните зърна и всякога ще бъдеш доволен.
Три неща в живота не избягвай: вода, която тече, вятър, който вее, и светлина, която грее.
Три неща дръж постоянно в живота си: мир, който почива в сърцето; светлина, която обитава в ума, и радост, която работи в душата.
Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети; търси това, което гори; търси това, което не се спира.
Ставай рано, когато сиромашията хлопа.
Лягай рано, когато богатството тръгва. Яж, когато пресищането си е заминало. Почивай, когато гладът е дошъл.
Говори, когато те питат.
Мълчи, когато те милват.
Не прави надгробни плочи над погрешките си.
Не връзвай звънци на добродетелите си.
В пукната паница ястие не туряй.
С пробита стомна за вода не ходи.
На кон без гем не се качвай.
В къща без покрив не живей.
На мокро огнище хляб не печи.
Учи се при този, който носи светлината.
Възпитавай се при този, който носи топлината.
Слушай само този, който всякога помага.
Не се мий на река, която глава няма.
Не се качвай на връх, който ръце няма.
Туй, което не се уморява, живот е.
Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява.
Добродетелта живее само при това, което никога не изгасва.
Добродетелта живее само при това, което всякога се радва.
Само диханието на Единния Вечен оживотворява всичко.
От „Светът на Великите души – Словото на планината”
Снимки: petardanov.com
