„Хората бързо свикват да бъдат роби на мистерията.“

Френският поет Аполинер е роден в Рим от майка полякиня с благодорднически произход и неизвестен баща, поради което Пикасо често се шегува, че „вероятно е син на самия папа“. Двамата заедно поставят теоретическите основи на естетиката на кубизма. Поради смелостта си и готовността си винаги да поема творчески рискове, Аполинер поставя началото и повлиява развитието не само на кубизма, но и на такива художествени движения като футуризма, дадаизма и сюрреализма, като терминът „сюрреализъм“ е въведен именно от него.

Личността му също е легендарна – жизнерадостен бохем, увлекателен разказвач, чревоугодник и войник с авангардно поведение. След като постъпва в армията и участва в Първата световна война, получава тежко нараняване на черепа. Изтощен след раняването си, той умира през 1918 г. при епидемията от испански грип. Отива си от този свят само на 38, но в историята на изкуството остава завинаги един от най-големите вдъхновители и значими личности в литературата в началото на XX век.

Guillaume Apollinaire, 1916

„Аполинер почина на 9 ноември 1918, два дни преди края на Европейската война. И ние, които виждахме света по своему, а не като всички други, решихме, че Париж е празнично украсен в негова чест...“  – Жан Кокто

Милост за живите
За тези, които водят сражения
на граничната линия с безграничното.
За нашите грешки, за нашите слабости –
милост.

Обичам хората, но не за това, което ги обединява, а за това, което ги разделя, а искам да познавам най-добре това, което кълве техните сърца.

Радостта идва винаги след болката.

 Елате до края.
– Не можем, страх ни е.
– Елате до края.
– Не можем. Ще паднем!
 Елате до края.
И те дойдоха.
И той ги блъсна.
И те полетяха.

От време на време е добре да спираш преследването на щастието и просто да бъдеш щастлив.

Под моста Мирабо минава Сена
и нашата любов
Да я зова ли в спомен въплътена
Бе всяка мъка от възторг сменена
Иде нощ минути отброявам
дните отминават аз оставам
Да постоим така ръка в ръката
ръцете ни са мост
под който преминавайки се мята
от погледи преситена водата
Иде нощ минути отброявам
дните отминават аз оставам
Вълната никога не се обръща
тече и любовта
а мудност на живота е присъща
а пък надеждата е тъй могъща
Иде нощ минути отброявам
дните отминават аз оставам
Назад не тръгва нашата вселена
и с любовта е тъй
не би могла да бъде възкресена
Под моста Мирабо минава Сена
Иде нощ минути отброявам
дните отминават аз оставам

Portrait Guillaume Apollinaire, 1911, Jean Metzinger

Гъсеницата
Работата води до имане.
Да се трудим, бедни ми поети!
И гъсеницата с мъки непрестанни
става пеперуда пъстроцветна.

Конят
Ще те яздят моите мечти, литвай като птица,
с кочияш  съдбата ми на златна колесница,
нека тя вместо юзди да дърпа лудо
стиховете ми, в поезията чудо.

Дивият заек
Не бъди ти сластен и страхлив
като влюбен или заек див.
Но умът ти нека бъде неизменно
като зайка, дето все е бременна.

Слонът
Както слонът с бивни се представя
и аз имам в моята уста имане.
Мъртъв пурпур! Аз купувам слава,
плащам си със думи във замяна.

Бухалът
Сърцето бедно като бухал бди -
то не заспива, бие, не престава,
кръвта пулсира, плам бушува във гърди -
на тези, дето ме обичат, слава!

Ибисът
Да, в сенките земни аз слизам.
О, сигурна смърт ни е писана!
Мъртъв римлянин  тягостен израз!
От бреговете на Нил идва ибис.

Ракът
Несигурност, утеха мирна,
със тебе двамата във крак
се движим все така неспирно
назад по пътя, като рак.

Когато човек решава да имитира ходенето, той изобретява колело, което не прилича на крак. Така той практикува сюрреализъм без да го осъзнава.

Guillaume Apollinaire, 1902

Portrait Guillaume Apollinaire, 1916, Pablo Picasso

Превод от френски: Пенчо Симов, Людмила Христова
Снимки: Wikiwand