С тънък хумор в кратък разказ за безделието и леността
„Моята „тя”
Тя, както авторитетно утвърждават моите родители и началници, се е родила преди мен. Прави ли са те или не са, зная само, че не си спомням и ден от живота си, в който да не съм й принадлежал изцяло и да не съм чувствал властта й над мен. Тя не ме напуска ден и нощ. Аз също не предявявам претенции да се разделям с нея – връзката ни става все по-крепка и порочна…
Но не завиждайте, млада читателко! Тая трогателна връзка не ми носи нищо друго, освен нещастия. Първо, моята „тя”, която не ме напуска ден и нощ, не ми дава да се занимавам с делата си. Пречи ми да чета, да пиша, да се разхождам, да се наслаждавам на природата…
Пиша тези редове, а тя ме побутва под лакътя и ежесекудно, като една древна Клеопатра и още по-древен Антоний, ме придумва към леглото. Второ, подобно на френска кокетка, тя ме разорява. Заради привързаността си към нея, пожертвах всичко – кариера, слава, комфорт…
Заради нейна милост, ходя полугол, живея в евтини стаи, храня се зле, пиша с бледо мастило. Всичко, всичко яде тя, ненаситницата!
Ненавиждам я, презирам я… Отдавна трябваше да се разделя с нея, но и до днес не съм го сторил, защото московските адвокати взимат за развод така скъпо… Деца все още нямаме… Искате да научите името й? Моля ви… То е поетично и напомня галено на Лени, Нели…
Леност се нарича.
1885
Снимки: Wikiwand