"ДОСТОЕВСКИ е конник в пустинята, с колчан стрели. И кръв капе, където падне стрелата му" ~ Василий РОЗАНОВ

Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост – да вярваш, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-разумно и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.

(1821 – 1881)

Само покаянието си да не изоставяш – и всичко Бог ще ти прости. А и няма такъв грях и не може да има по цялата земя, който Господ да не би опростил на истински покаялия се. А и не може да извърши, съвсем не може човек да извърши грях толкова голям, що да пресуши безконечната любов Божия. Нима може да има такъв грях, който да надминава Божията любов?. 
"Братя Карамазови"

Ако един народ не вярва, че истината е единствено в него, ако не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина – той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал, а не във велик народ.
"Бесове"

Фьодор Достоевски

Изображение: Vasily Perov - Портрет Ф.М.Достоевского